През последните 16 години ивицата Газа претърпя повтарящи се цикли на разрушение заради войните с Израел, най-интензивният от които е в ход днес – безпрецедентна катастрофа, унищожила по-голямата част от застроените зони в ивицата и отнела живота на над 30 хиляди души. „Междувоенният период“ (термин, който историците често използват, за да опишат периода между Първата и Втората световна война) се появява в Газа като категория от действителността на жителите на ивицата, в която руините и разрушенията се натрупват с такава скорост, че нито работата по възстановяването, нито дори разчистването на развалините не могат да ги догонят. Условията на непрекъсната война, заедно с продължаващата блокада, наложена от Израел, превръщат явления като обитаването на руини, второто и трето разселване, импровизираните ремонти на сгради, трошенето на цимент за повторна употреба и постоянната готовност за ексхумиране на жертви изпод развалините в ключови елементи от всекидневието.
Какво е значението на историческите „руини“ в условията на живот сред руини? Каква роля играе наследството (ако изобщо някаква) в политиката, културата и паметта на Газа? Как разрушението диктува нашата способност да се занимаваме с историята на Газа? Лекцията цели да отговори на тези въпроси, преминавайки през три взаимосвързани момента в отношението на Газа към разрухата. Първият момент е положен в историческата „междувоенна“ епоха и първия опит на Газа да опази наследството си по време на британския мандат. Вторият момент е свързан с разрушенията по застроените зони в Газа през 2000-те години и начините, по които жителите на ивицата се справят с тях. Последният момент е анализ на разрушаването на историческите обекти и паметници на културата през настоящата война и опустошителните последици за местната идентичност, усещане за място и производство на знание в бъдеще.