В секуритизирания град контролът прониква в инфраструктурите на оцеляването. Управлението на градската вода, рутинно наричано „климатична адаптация“ или „смарт управление“ все повече се реорганизира чрез даннификация, възстановяване на разходите, и реторики на сигурността, които представят неравенството като деполитизирана техническа необходимост. Този доклад показва как водните системи се превръщат в градски лаборатории за изключване, в които животът бива управляван чрез режими на таксуване, налагане на плащания, и постоянно присъстващата възможност за прекъсване на достъпа.
Като надграждам върху критическата география на водата, третирам водата като пост-социален ресурс и като политически обект, направен управляем посредством инфраструктура, експертиза и метрики, които едновременно произвеждат разбираемост и стесняват демократичния спор. През призмата на водния дълг и режимите на изключване, показвам как властта на капитала се простира отвъд работното място и стига до социалното възпроизводство, дисциплинирайки домакинства, живеещи в нищета и несигурност и управлявайки „излишни населения“ чрез финансиализиран и автоматизиран контрол. На преден план е водата като ключов ресурс за разбиране как сигурността, натрупването и управлението се съчетават в градския воден пейзаж. За да си върнем града е нужно да разглобим наративите на недостиг-и-сигурност и наново да политизираме водата като терен на грижата, благоденствието и справедливостта.
Филипо Менга е доцент по география в Бергамския университет и главен редактор на списание Political Geography.