Презентацията се фокусира върху документалните практики по време на и след социалистическа Югославия, изобразяващи и изследващи понятията за общностно пространство и преразпределение на богатството. Проследявам траекторията, водеща от социалистическите кинаджии, прегърнали едно схващане за обществените блага, ръководено от класовия съюз и солидарност, към често реакционните постсоциалистически изобразявания на югославските общностни практики като „недемократични“ и следователно ревизионистки разбрани като потиснически в това, че приоритизират преразпределението пред частната собственост.