Крим – нито „наш“, нито „ваш“

от Открытая левая

Украинският полуостров има нещастието да се намира на пресечната точка между империалистическите амбиции на Русия и бруталните националистически политики на „новата“ Украйна. От „Открита левица“ заявяваме – кримското движение за право на самоопределение предшества както империалистическите игри, така и националистическото безумие.

Днес повече от всякога е необходимо да наречем нещата с истинските им имена: това, което се случва в Крим тези дни е класически акт на империалистическа намеса от страна на руската държава. Това е глупава, страхлива и неуместна намеса. Така може да бъде описан и режимът на Владимир Путин. Виждаме, че планът да се оказва натиск на Украйна се пише в движение: преди две седмици, Кремъл, без да мисли за последствията, подтикваше Янукович към възможно най-брутално насилственото разпръскване на Майдан; само преди седмица подкрепяше провалилия се „сепаратистки“ конгрес на дезориентираните държавни служители в Харков, а сега изиграват „кримската карта“, която сякаш беше забравена през последните десет години.

Първите два сценария се провалиха: първият бързо и кърваво, а вторият почти веднага и срамно. Трудно е да се предвиди как ще се провали Кримският сценарий, но няма съмнение, че ще се провали. Руската държава много пъти е демонстрирала колко бързо може да предаде своите съюзници. И от самото начало на драматичното развитие на ситуацията в Крим, Кремъл също оставя характерни следи, препращащи към възможно отстъпление. Въпреки факта, че руски войски са превзели редица стратегически обекти и контролират въздушното пространство над полуострова, официалната позиция продължава да е, че случващото се е „вътрешен конфликт“ и планирано военно обучение. Виктор Янукович не може да разчита на стабилна подкрепа от страна на Русия. С този двоен статут, едновременно на легитимен президент и международен престъпник, Янукович даде пресконференция в Ростов очевидно в качеството си на нещо трето. Заложник на тази ситуация е и ръководството на Крим, избрано с прякото участие на Москва.

Въпросът на референдума на 25 май оставя пространство за възможни по-нататъшни задкулисни сделки – както с империалистическите играчи САЩ и ЕС, така и с новото украинско правителство, контролирано от старите олигархични партньори на Кремъл от кръга на Юлия Тимошенко. Ако отговорът на този въпрос е „да“ (което очевидно по-голямата част от рускоговорящото население на Крим е готова да направи), в най-радикалния случай той може да доведе до възстановяването на автономния статут на Крим от 1992 г.. В съвременните условия това ще превърне региона в постоянен източник на вътрешно напрежение в Украйна и ще гарантира невъзможността страната да стане част от НАТО в обозримото бъдеще. Автономен Крим ще се окаже в постоянна икономическа и политическа зависимост от Русия, докато на жителите на региона ще им бъдат отнети дори онези формални права, които руските граждани притежават. Ако Москва успее, ефективно шантажирайки своите старши западни партньори чрез  „Кримската карта“, да преразпредели властта в новия политически ред в Украйна като цяло, нищо в Крим не би се променило (с изключение на Сергей Аксьонов и неговите колеги от „Руско единство“, които вероятно ще трябва да се преместят в Ростов или Барвиха).

Във всеки случай, изходът от референдума, както и съдбата на населението на Крим като цяло (не само руското, но и татарското и украинското), ще бъдат решени при закрити врата. Правото на самоопределение на това население ще бъде погазвано дотогава, докато Крим и Украйна са арена на конфликт на интереси на външни сили – както западни, така и източни. Призивите за „федерализация“ на страната, с които често и безотговорно спекулират политиканстващите членове на „Партията на регионите“, в нормални обстоятелства биха довели до най-справедливото решение за Украйна, държава с нееднородно население в културно, национално и езиково отношение. Федеративният принцип в мултинационална държава е най-демократичното средство за премахване на конфликтите в подобни ситуации. Това означава на всяка съставна страна да бъдат гарантирани равни права и свободата да взема решения на местно ниво. Въпреки това, съвременната история на Украйна свидетелства, че при слаба държава този лозунг означава просто разпределение на сферите на влияние между по-силните съседни държави, които имат интерес от ескалацията на конфликтите и разграниченията, а не от отстраняването им. За да бъде постигнат наистина демократичен федерализъм е необходимо украинската революция да се превърне в народовластие, а не в продължаваща узурпация на властта отчасти от подновени елити или националисти.

Проблемът на Крим не е измислен от руските власти вчера. Десетките хиляди души, които излязоха по улиците на Севастопол, ясно усетиха враждебния сигнал от Киев, където мнозинството победители във Върховната рада гласуваха за промяна на закона за регионалните езици. Въпреки неубедителните аргументи относно юридическите несъвършенства, това решение имаше единствено символно значение. В страна на ръба на икономическа катастрофа, новите власти решиха да прикрият предстоящата вълна от „непопулярни реформи“ с цяла порция националистическа спекулация. За инициаторите на това решение, членовете на ултрадясната партия „Свобода“, въпросът за езика е просто част от мащабна реакционна програма за етническа държава, която има потенциала да погребе Украйна в сегашния й вид. На фона на вилнеещите от „Десния сектор“ (чийто основен медиен партньор продължава да е руската телевизия), това решение е важен фактор за влошаването на ситуацията.

Този „Кримски сценарий“ няма да издържи дълго. Той ще бъде бързо изигран от елитите от Кремъл. Патриотичните вувузели, надувани от цели екипи от пропагандатори, ще заглъхнат. Пасивните „офисни ястреби“, които яростно призоваваха за връщането на „нашия Крим“ на страниците си в социалните медии, ще замлъкнат и ще преминат към по-свежи и интересни теми (както направиха и по време на Руско-грузинската война през 2008 г.). Само жителите на Крим – руснаците, татарите, украинците – ще останат сами с проблемите си. Живеещите в този потиснат регион, независимо от прииждащите туристи и наличието на военни бази, ще бъдат притиснати от десните политиканстващи от Киев, от „защитниците на руснаците“, издържани от местни олигарси, и от циничните маневри на руската държава, която потъпква правата и свободите на своите 143 милиона граждани.

Днес е изключително трудно да оценим и предскажем последствията от Киевския Майдан. Той съживи олигархичните кланове, потискани от Янукович, но и доведе до редица победи за народното грасруутс движение, които бяха немислими в постсъветското пространство. Майдан отвори шлюзовете за активността на крайнодесни отрепки и в същото време подтикна големи маси хора да вземат участие в политическия живот, хора, които вероятно за първи път разбират, че те самите са способни да определят съдбата си. Тези възможности имат потенциала да се разрешат както в прогресивни социални промени, така и в победата на крайната реакция. Но крайното решение без съмнение трябва да бъде взето от самите украинци – независимо дали в Киев или Лвов, в Крим или Донецк.

Източник: LeftEast

Total
0
Shares
Още публикации

Nous ne sommes pas Terminal 3

Карикатуристът Чавдар Николов предизвика скандал, осмивайки казуса с ромските стипендии по расистки начин. Станислав Додов от списание dВерсия…
Прочети още

Общината планира да върне паметника на Първа софийска дивизия от 1934 г. А иска ли да върне Санстефанска България и да разпусне Народното събрание?

Жана Цонева и Живка Валявичарска В трескавата подготовка за българското европредседателство, Столична община изненада всички и пристъпи към…