Алана Лентин
Хана Аренд била порицана за това, че в „Произходът на тоталитаризма“ говори за опаката страна на антисемитизма: филосемитизмът.
Тя обаче била наясно, че антисемитизмът в действителност почива на една привидна любов към евреите. Или другояче казано, филосемитизмът създава антисемитизъм.
Аренд се занимавала с историческите условия, довели до Холокоста, но филосемитизмът е проблем и днес, що се отнася до ролята на евреите спрямо израелската държава.
Без съмнение е антисемитско да искаш от всички евреи да напуснат диаспората и да заживеят в Израел. Такава позиция могат да заемат и защитниците на израелската държава (като християните ционисти например), които на пръв поглед са всичко друго, но не и антисемити.
Само че всеки аргумент, който започва с „всички хора, принадлежащи към групата Х, трябва“, е очебийно расистки. Такива са например: „всички лица, търсещи убежище, трябва да изчакат своя ред в бежанските лагери“ или „всички аборигени трябва да живеят в градовете, а не в отделeни общности“.
По подобен начин, аргументът, че „всички евреи трябва да защитават/обичат Израел“ изглежда диктува какво трябва да правят всички евреи и затова той трябва да бъде разглеждан като не по-различен от горните твърдения.
Така че ако тръгнем от нерасистка позиция – което означава да бъдем дълбоко убедени в нуждата от свобода и справедливост за всички човешки същества, – следва че не можем по същия начин да изходим от позиция, която диктува на всички членове на една група какво трябва да мислят, особено ако тази група винаги е била маргинализирана и са й били отказвани равни права в обществото.
В настоящата ситуация, когато антиционистки евреи (в Израел и другаде) биват наричани антисемити от ционисти и/или от други евреи, трябва да сме в състояние да кажем, че това само по себе си е антисемитско, защото противоречи на принципа за свобода и справедливост за всички.
Когато принуждаваме всички евреи да се идентифицират с ционизма – една националистическа идеология, която произлиза от расистки и дискриминационни идеи, зародили се в контекста на европейския XIХ в. (златният век на расизма), – със самото това подсилваме представата, че евреите могат безпроблемно да си бъдат евреи само на едно място; с други думи, така негласно поддържаме антисемитската представа, че евреите са чужди на останалия свят и единственото решение на „еврейския въпрос“ е те да бъдат въдворени в собствена държава.
Това е логика, която следва деколониалната активистка Хурия Бутелджа от френската Партия на бедняците на републиката в своята скорошна публикация „Расизъм и държавен филосемитизъм“. Тя говори за Франция, но аз мисля, че нейните идеи са релевантни и за Австралия и другаде.
Нейната теза е, че въпреки официалния филосемитизъм на държавата, който се изразява, например, в специалния статут, отреден на Холокоста – статут, който не е отреждан на други колониални геноциди – евреите не са мислени като пълноправни членове на нацията. В официалните речи продължава да се прави разграничение между френските граждани и евреите, дори когато намерението е последните да бъдат защитавани и ценени.
Въпреки това, присъствието на евреите във Франция и държавната подкрепа за Израел, продължава Бутелджа, позволява на държавата да въведе разцепление между евреите и другите расиализирани групи.
Това е нещо, което аз самата постоянно усещах, докато растях в диаспората. Доколкото някой е евреин, мюсюлманин или мигрант и пр., той/тя никога не е пълноправен/пълноправна гражданин/гражданка, без значение до каква степен е интегриран/а.
Филосемитизмът, разбира се, произлиза от вината, която европейците изпитват заради Холокоста. Вместо самият Холокост да бъде положен в исторически контекст и да бъде свързан, например, с престъпленията на колониализма и на империализма или пък с робството – все престъпления, които първо са били извършени срещу колонизираните, а по-късно и срещу евреите в лагерите; вместо да се говори за Холокоста като за жестока политика на унищожение, която засяга не само евреите, но и ромите, чернокожите, мюсюлманите и хомосексуалните, на евреите се приписва специален статут като най-ощетените в историята. Ефектът от това е, че евреите са изтикани в позиция на превъзходство – ние сме по-добрите жертви, – която ги противопоставя на други жертви като тях. Едва ли една държава като Франция през 1960-те години, например, може да заеме по-удобна позиция, за да докаже, че не е расистка, докато продължава да изтезава алжирци, а бившият колаборационист Морис Папон ги дави в Сена.
Държавният филосемитизъм предпазва държавите от обвинения в расизъм. Като еврейка, аз не искам да подкрепям това.
Като еврейка, аз не искам да бъда най-обичаната и най-добрата жертва. Аз искам да се наредя до тези, които страдат днес, и да се боря.
В настоящата ситуация антисемитизмът е обрисуван като идващ от мюсюлманите, все едно става дума за скорошен феномен без прецедент в историята, който бе илюстриран от случаи като убийствата в Париж през януари 2015 година. И тъй, можем да забравим, че френската държава е колаборирала с извършителите на Холокоста или че в Австралия държавата е отказвала да приеме еврейски бежанци от Европа. Можем да забравим, че евреите са били изключени от бизнеса, от спортните клубове и от толкова други места – неща, за които все още има жива памет, – след като единствено мюсюлманите са отговорни за антисемитизма.
Според Бутелджа, това превръща евреите в желан партньор на управлението при провеждането на системен расизъм срещу мюсюлманското население.
Удобно е антиционизмът да бъде смесван с антисемитизма, защото така се релативизира и дори се анулира антисемитизма на самата държава, а именно филосемитизмът, който принуждава всички евреи да се идентифицират с расистката и колониална държава Израел.
Аз искам да използвам своята история, наследството на моите баби и дядовци бежанци (и, да, ционисти), за да се боря срещу расизма във всички негови форми. Няма да позволя да бъда използвана от една расистка държава, за да може тя да прокарва своите мерки срещу мюсюлманите, независимо дали те се намират в Палестина, в Австралия или другаде.
Не съм посещавала страната, в която съм родена, повече от десет години, защото не подкрепям това, което се извършва там в мое име. Надявам се един ден да заведа дъщеря си в страна, управлявана от своя народ – народът, който живее там и който не е определян като достоен или недостоен посредством смесването на религия и националност, което е насилие над Библията.
Борбата срещу филосемитския антисемитизъм може да започне, само след като ционизмът бъде демонтиран.
Превод от английски език: Момчил Христов
Източник: Alana Lentin
Изображение: ACRAWSA Symposium
