100 години от Септемврийското въстание

Хиляди черни ръце – в червения кръг на простора. 1923 е преломна и травматична година в новата ни история. Превратът от 9 юни слага край на амбициозния проект на БЗНС за антикапиталистическа трансформация на България и обезглавява земеделското движение с жестокото убийство на Александър Стамболийски. През септември под водачеството на БКП хиляди селяни и работници се вдигат на въоръжено въстание против новата власт. Набързо подготвен и зле координиран, бунтът скоро е потушен. Зверствата при възстановяването на реда не са премълчани и от десния ни печат, а Георги Димитров говори за „кървавата бразда“, която въстанието е прокопало между народа и управниците.

Под предлога на защитата от „болшевишката заплаха“, новият режим ремилитаризира страната и репресира опозиционните общественици, интелектуалци и обикновени граждани. Възмущението се излива в ярка публицистика и едни от най-силните текстове в модерната ни литература, дело на Гео Милев, Антон Страшимиров, Асен Разцветников и Никола Фурнаджиев. През април 1925 г. военното крило на БКП извършва атентата в църквата „Света Неделя“. Държавните репресии се ожесточават и вихърът на извънсъдебното насилие, описвано като необявена гражданска война, отнася безчет хора, сред които ярки личности като Милев, Йосиф Хербст, Христо Ясенов.

Какво ни казва Септември 1923 днес, 100 години по-късно? Спрели ли сме да се въртим в кървавото хоро, или то е приело нови форми? Имало ли е български фашизъм, срещу който да се надигне „първото антифашистко въстание в Европа“? Каква светлина хвърля върху събитията от 20-те крахът на социалистическата държава в края на 80-те години и продължаващата вече над 30 години криза на възстановената капиталистическа България? Какъв нов смисъл придава реактуализацията на необявената гражданска война в съвременната българска литература и театър, особено в работите на Христо Карастоянов и Милен Русков? Познаваме ли традицията на българското ляво движение – социалисти, земеделци, анархисти – и защо ни е нужна тя днес?

На 27 май от 15 ч. в къщата музей „Никола Й. Вапцаров“ в София (ул. „Ангел Кънчев“ №37) обсъдихме тези въпроси в един прочит на собствената ни история, различен от медийно и академично налагания господстващ наратив. С участието на историците Мария Тодорова, Искра Баева, Димитър Григоров и Александър Сивилов, политолога Борис Попиванов и философа Огнян Касабов.