Заплати за достоен живот

Какво е заплата за издръжка и има ли тя почва у нас?

В настоящата ситуация на отчайващо висока инфлация най-потърпевши са именно хората на наемния труд. България е страната с най-ниско заплащане на труда в ЕС, а категорията на „работещите бедни” обхваща над 12%. Минималната работна заплата, която получават над една пета от българите, е едва 550 лв. (225 евро) нето и далеч не отразява реалните разходи на едно домакинство много преди днешното бързо повишаване на цените. Но дори и средните заплати значително изостават от инфлацията, която през юли 2022 г. достигна 17,3 %. Подобна картина с различна интензивност наблюдаваме в цяла Европа, където все повече хора изпитват финансови затруднения да посрещнат базовите си нужди.

Лейла Шайби, евродепутат: Не може минималната заплата да покрива единствено нашето оцеляване! Европейската директива за минималните заплати, макар и да не може автоматично да разреши проблема с мизерното заплащане, е лост за синдикатите в отделните страни. Тя е доказателство, че нещата се променят и че нашите усилия се отплащат. Години наред ЕС говореше за строги мерки за икономии, но сега се говори за по-социални мерки за справяне с днешните кризи.

Какви трябва да са доходите ни, за да си осигурим достоен живот и добра среда за децата ни? С какви механизми разполагат гражданите, държавата и европейските институции, за да се постигне това? С какво може идеята за “заплата за издръжка” да спомогне на гражданите да изискат от държавата и европейските институции адекватна политика, гарантираща заплащане, отговарящо на действителните разходи на домакинствата?

Страхил Делийски: Цялата архитектура на Европейския съюз е конструирана така че да работи в полза на големите пари и пазари за сметка на хората. За нас винаги остава периферната роля и възможността да рекламираме българските ‘предимства’ като ниското заплащане на труда. Необходими са по-радикални идеи за реформиране на Европейския съюз. Битката за социална справедливост не е запазена само за синдикатите. В нея трябва да се включат различни социални групи.

Тези и други въпроси обсъдихме на 19 септември 2022 г. заедно с Лейла Шайби (евродепутат от партията „Непокорна Франция“), Марио Ивекович (председател на Нови синдикат, Хърватия), Бояна Таминджия (Център за политическа еманципация, Сърбия), Росица Маринова (председател на Федерация „Лека промишленост“ към КТ Подкрепа), Ваня Григорова (икономически експерт към КТ Подкрепа), Страхил Делийски (политолог), както и с още синдикати от България и Хърватия, с български политици, работници, активисти и други.

Гледайте запис от събитието

Total
0
Shares
Още публикации