Ърнест Хемингуей
Торонто Стар/25 април 1922 г.
Генуа – В редиците от бели лица, събрани около зелените маси по време на заседанията на конференцията в Генуа, червеното лице на [Александър] Стамболийски, министър-председател на България, се открояваше като зряла къпина в китка маргаритки.
Стамболийски е едър, с червено-кафяво лице, черни мустаци като на старшина, не разбира нито дума на друг език освен българския, веднъж произнесъл петнадесетчасова реч на този гърлен език и е най-силният премиер в Европа, без аналог.
В продължение на години като лидер на аграрната или земеделската партия, Стамболийски се бори България да не бъде въвлечена в различните балкански войни. Той има една идея. България е земеделска страна и нейното спасение се крие в земеделието, а не във войните. Той се противопоставя на това България да влезе в Европейската война на страната на Германия.
„Тази постъпка ще Ви струва главата“ – изкрещял той на цар Фердинанд и Фердинанд го вкарал в затвора. На два пъти заради поведението си по време на войната е осъден на смърт, но правителството няма смелост да изпълни присъдите, защото Стамболийски е идол на облечените в овчи кожуси, парцаливи, мръсни, смели и трудолюбиви земеделци, които съставляват осемдесет и пет процента от населението на България.
Когато след примирието армията започва да се връща обратно с революционни комитети начело на различните полкове и изглежда, че България се спуска към болшевизма толкова бързо, колкото може да я носи добре смазана шейна, цар Фердинанд нарежда Стамболийски да бъде доведен при него.
„Ще успеете ли да удържите нещата, ако Ви направя премиер?“ Фердинанд попита човека, който беше осъден на смърт.
„Не бих могъл и никога не ще работя с Вас!“ Стамболийски изрева. „Има само едно нещо, което можете да направите – да се махнете от страната!“ Тъй като Фердинанд е съобразителен съдник на ситуациите, много бързо се изнизва.
Синът му Борис искаше да напусне страната заедно с баща си. Стамболийски го хвана за рамото.
„Ако се опитате да напуснете България, ще Ви арестувам“ каза той. „Вие сте новият цар.“
И така, сега Борис, един изискан, добродушен, космополитен младеж, е цар, а да бъдеш цар се състои в това да превеждаш на Стамболийски, който идва в София достатъчно често от фермата си, за да се увери, че правителството работи добре. Понякога той остава във фермата по две-три седмици. Няма телефонни връзки и посланиците чакат тези две или три седмици, за да се срещнат с него. Тогава той идва, вика Борис да превежда, казва на посланика какво иска и какво не иска, какво ще направи и какво няма да направи и се връща във фермата си.
В България няма вътрешни проблеми, няма проблемни малцинства. Партията на земеделците – а те наистина са селяни, които посещават парламента в овчи кожуси и кални ботуши – има 150 представители. Комунистическата партия е следващата с 50 депутати. Единствените други депутати са двамата представители на буржоазията, които, както всяко малцинство, имат неотменимото право да се съгласяват с мнозинството.
Именно на събрание на земеделската партия Стамболийски произнася прочутата си петнадесетчасова реч. Тази реч разбива сърцата на комунистите. Не е добре да се противопоставяш на човек с беден речник, който може да говори петнадесет часа.
България е в много по-добро положение от Сърбия, която трябва да поддържа голяма армия, за да държи в ред всички свои проблемни „нови сърби“, много от които изобщо не желаят да бъдат сърби. България е и добре нахранена, защото Стамболийски поддържа земеделието, докато Европа около нея гладува.
На конференцията Стамболийски седи напред в стола си, гледа към тавана с бикоподобното си старо лице, а светлината от големия полилей блести върху лъскавия му син вълнен костюм. От време на време на лицето му се появява не толкова твърдо изражение, то се отпуска съвсем малко в едва доловима усмивка. Когато това изражение се появи, означава, че Стамболийски си мисли как докато тече конференцията в Генуа, в България мъжете се занимават със земеделие.
Източник: William White, ed. Ernest Hemingway: Dateline: Toronto. Simon and Schuster, 2002.
Превод от английски език: Таня Орбова