Паметта и наследството в Атина и Скопие са селективни и динамични процеси. Ще разгледам не господстващите им официални проявления, а съвременното критично художествено производство в (или във връзка с) обществените пространства в двата града през последните десет години. Въпросните художествени творби и интервенции са осъществени в моменти на ескалиращи протести и публични акции в отговор на икономически реформи, мерки за строги икономии, официални демаркации в обществените пространства и техния хегемонен контрол, корупция и пренаписване и възхваляване на официалната история.
Ще подходя критично към някои художествени и архитектурни творби, целящи да оспорят господстващите разкази за паметта в двата града, ще осветя и реактивирам някои маргинализирани спомени и наследства и ще се опитам да установя нови такива. Ще сравня критичните художествени произведения и интервенции като средства за заявяване на претенции към оспорваните публични пространства и памет. Те участват в предоговарянето на това, което се смята за разумно и достойно за запазване в обществената памет, както и на това кой има право да го определя. Художественото производство, което също е в процес на ставане, преинтерпретира паметниците и спомените за миналото и предлага нови за бъдещето. Избраните казуси показват, че творците и в двата града изглежда целят с известно чувство за неотложност да отворят възможности за свързване с миналото и въобразяване на едно бъдеще, разбирано като неясно. Докладът изследва произведенията на изкуството и оставените от тях обществени следи като актьори, поставящи под въпрос идеята за статично изкуство в статичен град, функциониращ просто като фон за действието.