Какво ни казва Септемврийското въстание 100 години по-късно? Спрели ли сме да се въртим в кървавото хоро на насилието, или то е приело нови форми? Зараждал ли се е по онова време български фашизъм, срещу който да се надигне „първото антифашистко въстание в Европа“? Каква е ролята на Коминтерна и в частност на комунистическа Русия в този период от нашата история? Защо, въпреки недобрата организация и слабите изгледи за успех, хиляди обикновени българи се вдигат на бунт и жертват живота си? Защо репресиите на властта са така жестоки? Каква светллина хвърля върху събитията от 20-те години на XX в. крахът на социалистическата държава в края на 80-те и продължаващата вече над 30 години криза на реставрирана капиталистическа България? Какъв нов смисъл придава реактуализацията на тогавашната гражданска война в съвременната българска литература и театър? Познаваме ли традицията на българското ляво движение – социалисти и комунисти, но също земеделци и анархисти – и защо ни е нужна тя днес?
За историческата ни наука и общественото ни съзнание тези и редица други въпроси около Септемрийското въстание остават все още недостатъчно пълноценно осмислени. Отбелязването на стогодишнината от въстанието е повод да положим усилия в тази посока. Основа за настоящия сборник е конференцията, която бе организирана в чест на Септември 1923 през 2023 г. в къщата музей „Никола Вапцаров“ в София от КОИ. В нея редица български обществени учени и хуманитаристи предложиха свой прочит на събитията отпреди 100 години – отвъд отживелите митологизации на държавно-социалистическата историография, но и отвъд налаганите днес формули, които също носят своя идеологически печат.
