Това изследване е логично продължение на политическия проект на Е. П. Томпсън. За него историята не трябва скромно да обслужва и идеализира властимащите – били те пълководци, интелектуалци, диктатори или монарси – и техните бележити или злочести дни. Тя следва да се ангажира с ежедневните творци на историческото; с онези, които твърде дълго са пораждали в паметта на потомците единствено чудовищно снизхождение. Къде се спотайват бедите и несгодите на живия, често безименен исторически субект, къде – неговите успехи и победи? Да ги накара да заживеят един нов, диханен и пулсиращ живот, пък ако ще и безименни – ето я истинската цел на новия историк от втората половина на ХХ век.
Е.П. Томпсън. 2020. Време, трудова дисциплина и промишлен капитализъм. София: КОИ, с предговор от преводача на български език Антон Колев.