Време, трудова дисциплина и промишлен капитализъм

Настоящото изследване на английския историк Едуард Палмър Томпсън, публикувано през 1967 г., разкрива близките отношения между дисциплината и времето в периода на Индустриалната революция в Англия.

То описва начина, по който се мисли и преживява, налага и рамкира времето на работния ден. Томпсън ни показва как в условията на капиталистическо производство, работникът по неволя се превръща в стока, доколкото за да живее му се налага да продава на капитала единственото, с което разполага – работната си сила. Абстрактният труд произвежда часовника като мерило за притежаваната от работника стока. Отдавайки труда си „под наем“ за определена част от деня, времето се превръща в отрицание на способността му да разполага със самия себе си. Томпсън ни разказва както за процесите по налагане на трудовата дисциплина, така и за разнообразните съпротиви срещу тях. Празниците, селските събори, задълженията покрай животните, реколтата и прочее, които често заставят работника да отсъства от производството, в ранните периоди, разглеждани от автора, се изправят в отчетлива опозиция срещу фабричното време.

Това изследване е логично продължение на политическия проект на Е. П. Томпсън. За него историята не трябва скромно да обслужва и идеализира властимащите – били те пълководци, интелектуалци, диктатори или монарси – и техните бележити или злочести дни. Тя следва да се ангажира с ежедневните творци на историческото; с онези, които твърде дълго са пораждали в паметта на потомците единствено чудовищно снизхождение. Къде се спотайват бедите и несгодите на живия, често безименен исторически субект, къде – неговите успехи и победи? Да ги накара да заживеят един нов, диханен и пулсиращ живот, пък ако ще и безименни – ето я истинската цел на новия историк от втората половина на ХХ век.

Е.П. Томпсън. 2020. Време, трудова дисциплина и промишлен капитализъм. София: КОИ, с предговор от преводача на български език Антон Колев.

Също може да ви хареса…