В изследването се проследяват историческите изменения в оправданията на бюджетните съкращения и неолибералните „реформи“ в седмичника „Капитал“ от първата половина на деветдесетте години до 2014 г. За „Капитал“ „реформи“ не обозначава конкретна позиция, базирана на абстрактни принципи, а е вградена в исторически конкретни съотношения на сили, политикономически конюнктури и специфични властови битки. Флуидността на категорията „реформи“ е видима, например, при описанието на възхода на говоренето за „съдебна реформа“. Бюджетните съкращения са оправдани и чрез изместването им от политико-исторически аргументи (справяне с „тоталитарното наследство“) към културно-географски стереотипи за „южните народи“. Водещ мотив в изследването е адаптивният характер на оправданията, описанията и рационалността на „реформите“, изменящи радикално съдържанието си във времето с цел да запазят „посоката“ си.
Докладът проследява и противоречивите функционалности на категории като корупция, популизъм, консенсус, „цивилизационен избор“ и „непопулярни мерки“; разривите между отношението към конкретните капиталисти и към абстрактния капитал; конституирането на либерални политически субекти, подкрепящи „реформите“ и др.
Medarov, Georgi and Jana Tsoneva. 2014. Capital Reforms. Sofia: KOI.
Тази публикация е възможна с подкрепата на Фондация „Роза Люксембург“.
