Живот с увреждане: трудовата утопия и продуктивизмът

В контекста на актуалните борби на хората с увреждания в България, изследването разглежда различни концепции за тяхното включване в обществото. Те включват както избрани ключови моменти от западния активизъм на хората с увреждания, така и някои от политиките спрямо тези хора в социалистическа България. Текстът подлага на критика наложилото се напоследък схващане за включването основно чрез пазара на труда, водено от една издигната на пиедестал продуктивистка идеология.

„Очевиден е фактът, че винаги ще има хора с увреждания, които не могат да работят, а понякога няма да могат да бъдат и компенсаторно продуктивни техните най-близки. Дори в общество, което е направило дълбоки, реални стъпки, адекватно подкрепени финансово, за интегриране на хората с увреждания в света на труда, някои все пак ще останат изключени. В този смисъл, бъдещето, към което активизмът трябва да се стреми, не бива да се изчерпва с призива за включване в системата на труда и на продуктивността. Подобни критики се множат през последните години и немалко от тях се опитват да предложат контраценности по отношение на продуктивността и да покажат, че контрахегемонни практики, подкопаващи изискването за продуктивизъм, отварят възможност за формирането на солидарни общности с много други групи, маргинализирани от неолибералните политики. Надеждата е, че ще могат да изобретят нови начини на съпротива срещу потисничеството и нови форми на заедност – през универсалността на човешката слабост и уязвимостта, схващана не като изключително състояние, което спъва прогреса и натоварва икономиката, а като структуриращ принцип на съвместността в едно общество, което е фундаментално взаимозависимо.”

Димитрова, Ина. 2019. Живот с увреждане в ‘трудовата утопия’: образи на продуктивизма. София: КОИ.

Тази публикация е възможна с подкрепата на Фондация „Роза Люксембург”.