„Очевиден е фактът, че винаги ще има хора с увреждания, които не могат да работят, а понякога няма да могат да бъдат и компенсаторно продуктивни техните най-близки. Дори в общество, което е направило дълбоки, реални стъпки, адекватно подкрепени финансово, за интегриране на хората с увреждания в света на труда, някои все пак ще останат изключени. В този смисъл, бъдещето, към което активизмът трябва да се стреми, не бива да се изчерпва с призива за включване в системата на труда и на продуктивността. Подобни критики се множат през последните години и немалко от тях се опитват да предложат контраценности по отношение на продуктивността и да покажат, че контрахегемонни практики, подкопаващи изискването за продуктивизъм, отварят възможност за формирането на солидарни общности с много други групи, маргинализирани от неолибералните политики. Надеждата е, че ще могат да изобретят нови начини на съпротива срещу потисничеството и нови форми на заедност – през универсалността на човешката слабост и уязвимостта, схващана не като изключително състояние, което спъва прогреса и натоварва икономиката, а като структуриращ принцип на съвместността в едно общество, което е фундаментално взаимозависимо.”
Димитрова, Ина. 2019. Живот с увреждане в ‘трудовата утопия’: образи на продуктивизма. София: КОИ.
Тази публикация е възможна с подкрепата на Фондация „Роза Люксембург”.