От 1 януари 2008 г. в България действа режим на плосък данък със ставка от 10% върху доходите на физическите лица. Обявен през юли 2007 г. от кабинета на премиера Сергей Станишев (т.нар. Тройна коалиция) и приет от парламента през декември същата година, той заменя съществувалата дотогава система на умерено прогресивно данъчно облагане. В годините на прехода прогресивността на облагането е намалявала, а максималната ставка към тогавашния момент е паднала до 24%. Но скоро след присъединяването си към Европейския съюз, България става една от тогава 13-те източноевропейски държави – 7 от тях членки на ЕС – с плосък данък. Ставката от 10% пък е най-ниска в цялата общност и сред най-ниските не cамо на континента. Със същата ставка се облагат печалбите на опериращите в България корпорации.
В настоящия доклад аргументираме необходимостта от плавно преминаване към прогресивно данъчно облагане. Това е основната ни и най-важна задача тук. Предложенията, които даваме, са далеч от оптималните, но данъчната система в България е толкова изкривена, че най-добрите варианти са все още далеч от нас. В изследването сме водени от ценностите на справедливостта, социалната отговорност и солидарността. Но доводите ни се основават както на нерадостните факти, оставени след 10 години плосък данък в България, така и на най-добрия международен опит
Огнян Касабов, Ивайло Атанасов, Ваня Григорова. Плосък данък или демокрация? За прогресивна данъчна реформа в България. София: КОИ, 2018.
Тази публикация е възможна с подкрепата на Фондация „Роза Люксембург”.
