Възходът на новите дискурси за предприемачеството е неотделим от задълбочаващата се криза на натрупването на капитала, но и от по-широкия дефицит на ефикасна интерпретативна схема, която да мисли и преодолява противоречията в съвременната политико-икономическа конюнктура.
Предприемаческият дух обещава индивидуално спасение за всеки, който съумее да мисли outside the box, да е достатъчно „разчупен“, „игрив“, „отворен за нови тенденции“, „да предусеща алтернативното“. Един по-внимателен поглед обаче открива множество механизми за изключване и отписване на мащабни обществени групи (роми, възрастни, хора без образование, бедни младежи и др.) от правото да употребяват и усвояват предприемаческите дискурси легитимно и ефективно. Като резултат определени дребни предприемачи практически биват хронично изключвани от сферата на предприемачеството както чрез държавна интервенция, така и под напора на конкуренцията.
Противно на доминиращите диагнози, в България няма дефицит на предприемачески дух. Точно обратното – креативността, иновативността, и предприемчивостта са извънредно разпространени, но това не означава, че социалните неравенства отмират. Наличието и възпроизводството на „неавтентични“, невидими или призрачни предприемачи се оказва материално условие за възможност за просперирането на първата.
Прочетете рецензията на Росица Генчева в „Маргиналия“.
Медаров, Георги, Цонева, Жана, Христов, Момчил и Огнян Касабов. 2015. Предприемачески дух и призрачни предприемачи: експертно знание, неолиберално управление и социално страдание. София: КОИ.
Тази публикация е възможна с подкрепата на Фондация „Роза Люксембург“.
