Как Путин налага послушание и ред в руското общество
От Иля Будрайцкис
Едва месец и половина след началото на руската инвазия в Украйна, Русия на Путин навлезе в нов период от своята история. Изграденият през последните двадесет години авторитарен режим, въпреки все по-засилващите се репресии, доскоро позволяваше съществуването на ограничена свобода на словото и партийно противопоставяне в рамките на така наречената „управлявана демокрация“, и най-важното – правото на личен живот. Последното беше ключов елемент от постоянната деполитизация на руското общество: може да не приемате радушно правителствените решения или президентската реторика, но поне имахте сигурно убежище от „политиката“ във всекидневния си бизнес или семеен кръг. Днес, когато буквата Z, превърнала се в почти официален мрачен символ на нахлуването в Украйна, украсява прозорците на обществения транспорт, училищата и болниците, уютното пространство на личния живот е безвъзвратно загубено.
Сега режимът изисква от всеки гражданин безусловна публична подкрепа за войната. Всяко отклонение от този граждански дълг се осъжда като държавна измяна, а разпространението на информация за войната, различаваща се от официалните бюлетини на Министерството на отбраната, се третира като престъпление. От началото на войната десетки руснаци – млади и стари, жители на Москва и провинциални градове – биват осъждани за новото углавно престъпление наречено „дискредитиране на руската армия“. Не само издигането на антивоенен плакат, а дори и пацифистката значка на раницата или небрежният коментар на работното място могат да бъдат основание за арест или огромна глоба. Преследването на инакомислещите постепенно се превръща не само в дело на полицията, но и на граждански „отмъстители“, готови да напишат донос за съседа или колегата си. Всичко това обаче не означава, че масовият националистически фанатизъм е заел мястото на деполитизацията – напротив, пропагандата и репресиите остават изключителен монопол на държавата.
Подкрепата за войната се контролира строго отгоре и не позволява никаква форма на самоорганизация. Така например властите забраняват на десните радикали да организират самостоятелни шествия за солидарност с руската армия – такива акции могат да се провеждат само от местните власти по единен сценарий, одобрен от президентската администрация в Москва. Подкрепата за войната може да бъде изразена единствено като подкрепа за Путин; тя трябва да отразява пълната идентичност на националния лидер и неговия народ и нищо друго. Всеки, който не е готов да направи това, се определя като подстрекател на „нацистите“. Маниакална фиксация на официалната пропаганда върху термините „денацификация“ и „нацизъм“ сякаш специално подсказва правилните определения за променения характер на Путиновия режим.
Според мен вече може да се каже, че днешният политически режим в Русия бързо клони към нова форма на фашизъм – фашизмът на ХХІ век. Но какви са неговите характеристики? Какви са приликите и разликите му с европейския фашизъм от първата половина на миналия век?
Огромната по обем историческа и философска литература за фашизма от миналото дава различни отговори за същността на това явление. Бих се спрял на два до голяма степен противоположни подхода, единият от които може да бъде описан като теория на „движението“, а другият – като теория на „хода“. Първият подход (на историци като Ернст Нолте например) разглежда фашизма преди всичко като масово движение, целящо да потисне някаква външна революционна заплаха за държавата, твърде слаба, за да защити властта на управляващия елит. Според този подход фашисткото движение нарушава монопола на държавата върху насилието срещу политическите опоненти и след като идва на власт трансформира тази държава отвътре. Така фашистките режими в Италия и Германия са преди всичко движения, които радикално трансформират държавата и ѝ придават собствена форма.
Вторият подход, напротив, разглежда фашизма предимно като преврат отгоре-надолу, извършен от самите управляващи класи. Тази позиция е изразена най-ясно от социолога Карл Полани, който вижда във фашизма стремеж към окончателна победа на капиталистическата логика над всяка форма на самоорганизация и солидарност в обществото. Според Полани целта на фашизма е пълната социална атомизация и разтварянето на индивида в индустриалната месомелачка. Така фашизмът е нещо по-дълбоко от реакция срещу опасността от революционни антикапиталистически движения отдолу – той е неразривно свързан с окончателното установяване на господството на икономиката над обществото. Неговата цел е не само да унищожи работническите партии, но и изобщо всеки елемент на демократичен контрол отдолу.
Съвременният фашизъм (или, както го определя историкът Енцо Траверсо, постфашизмът) вече не се нуждае от масови движения и от повече или по-малко последователна идеология. Той се стреми да утвърди социалното неравенство и подчинението на нисшите класи на висшите като безусловно, като единствено възможна реалност и единствен утвърден закон на обществото.
Руското общество, след тридесет години постсъветски авторитаризъм и неолиберални пазарни реформи, беше последователно сведено до състояние на мълчалива жертва, на пластичен материал, от който може да се изгради пълноценен фашистки режим. Външната агресия, основаваща се на пълното дехуманизиране на врага („нацисти“ и „нечовеци“, както се изразява официалната пропаганда на Путин), беше решаващият момент в „хода“, извършен отгоре. Разбира се, руският режим има своите особени характеристики и е резултат на сложно съчетание на конкретни исторически обстоятелства. Въпреки това е много важно да се разбере, че фашизмът на Путин не е аномалия, отклонение от „нормалното“ развитие – включително в западните общества.
Путинизмът е плашещ знак за възможното бъдеще, до което могат да доведат крайно десните партии, стремящи се към власт в различни европейски страни. За да се преборим за едно различно бъдеще, всички ние трябва да преразгледаме самите основи на капиталистическата логика, която тихо, но упорито подготвя почвата за „ход“ отгоре, можещ да се случи за един миг. Старата и донякъде забравена дилема на Роза Люксембург „социализъм или варварство“ се превърна в неотложна реалност за Русия и за света след съдбовната сутрин на 24 февруари.
Превод от английски език: Жана Цонева
Източник: Tempest
