Грегоар Шамаю в интервю с Александра Шварцброд
В своята наскоро публикувана книга „Теория на дрона“ (Théorie du drone, Paris: La Fabrique, 2013) философът Грегоар Шамаю се фокусира върху моралните и юридически въпроси, които повдига едно оръжие, предоставящо физическа недосегаемост на едната от воюващите страни.
Как така един философ се интересува от дрони?
Дронът е „неидентифициран летален обект“, който поставя в криза традиционните мисловни категории. Един оператор натиска копче във Вирджиния и някой умира в Пакистан. Къде всъщност се случва актът на убийство, когато е разкрачен между две толкова отдалечени точки? Това произвежда мисловни кризи, които философията трябва да отчита. „Теория на дрона“ е продължение на моята предишна книга – „Лов на хора“ (Les chasses à l’homme, Paris : La Fabrique, 2010): въоръженият дрон е емблемата на съвременния военизиран лов на хора. А в Съединените щати и Израел някои философи работят ръка за ръка с военните, за да разгърнат онова, което аз наричам „некроетика“, като по този начин се стремят да оправдаят т. нар. „целеви убийства“. Тази ситуация спешно изисква обратен отговор. Когато етиката бива въвлечена във военното дело, философията се превръща в бойно поле.
Толкова ли се нуждаят военните от оправдание на употребата на дрони?
Дронът изглежда като оръжието на страхливеца, на онзи, който отказва да се изложи на опасност. Той не предполага никаква смелост и преустановява битката. Това провокира дълбока криза на военните ценности. Само че военните имат нужда от оправдание. И тук се намесват „военните специалисти по етика“: техните дискурси служат, за да понижат негативните публични ефекти, произтичащи от употребата на едно възприемано като отвратително оръжие. Дори с цената на това да преобърнат смисъла на думите с главата надолу; тъй като те твърдят, че дронът – една машина без човек на борда – е най-човечното от всички оръжия…
Как американците започват да разработват употребата на дрони?
След 11 септември Буш обяви, че Съединените щати навлизат в нова форма на война: лов на хора по целия свят. Това не е просто лозунг. Военните стратези изработиха доктрината на тази война, която не е ориентирана към битката, а към преследването. Идеята е да си предоставят правото да преследват своята плячка навсякъде по света, пренебрегвайки националните граници. И днес дронът „ловец-убиец“ е инструмент на официалната антитерористична доктрина на Белия дом: целта е да се убива, а не да се пленява. С един дрон не можете да вземете военнопленници. Когато Обама казва, че ще закрие Гуантанамо, това означава, че пред него е предпочел дрона Predator. Така проблемът с незаконното задържане на хора се решава чрез извънюридически екзекуции.
Въпросът, който произтича оттук, е за демократичния суверен и неговото право да убива. Откакто дроните послужиха за убийства на американски граждани, в Съединените щати се води разгорещен дебат. От момента, в който държавата може да убива вън от рамките на легитимната самозащита свои собствени граждани в чужбина, къде е границата? Може ли например това оръжие да бъде използвано и на национална територия? Проектите за полицейски дрони започват да подават глава… В тази връзка в САЩ се образува широк протестен фронт, обединяващ защитниците на индивидуалните свободи, антимилитаристичната левица, както и либертарианската десница.
Странно, но във Франция няма дебат по този въпрос…
Общественото мнение е много слабо информирано. И все пак Жан-Ив Льо Дриан [министър на отбраната] иска да закупи американски дрони Reaper, т.е. „ловци-убийци“, а не дрони за надзор! Усведомяватни, че те ще бъдат продадени невъоръжени, но това е само условие, за да ускори процедурата по техния транспорт. След това те лесно могат да бъдат оборудвани. Тревожи ме, че такива решения не биват публично обсъждани. Ако министърът на отбраната беше обявил, че възнамерява да внесе техниките за изтезание на ЦРУ, това щеше предизвика протест! Едно правителство не може да реши да придобие подобни оръжия без обществен дебат. Въпросите се отнасят и до конкретни детайли: кой ще обучава операторите? От кои държави ще командват техните апарати? И ако бъдат обучавани от американците, това означава ли, че Франция ще усвои същата военна стратегия?
За каква стратегия намеквате?
Дронът се превръща в оръжието par excellence на контрабунтовническата война по американски образец. Извършва се преход от парадигма, ориентирана към земята, към един ориентиран към въздуха модел: контрол от въздуха вместо окупация. Във Франция знаем малко за това, но днес сред американските стратези на контрабунтовническата война се води тежък дебат. Някои като Дейвид Килкълен, бивш съветник на генерал Петреус, дори настояват за мораториум върху използването на дрони. Тревогата им е, че една стратегия ще бъде заменена от една технологична играчка, без да се отчитат контрапродуктивните ефекти върху населенията. Всявайки ужас безразборно, дроните са неспособни да печелят „сърцата и умовете“ и парадоксално подхранват заплахата, която претендират, че изкореняват. На това привържениците на контрабунтовническата война от въздуха отвръщат, че е достатъчно да се „покосява“ редовно: щом поникнат глави, трябва да бъдат посичани. Обещават ни война без поражение, но това ще бъде и война без победа…
Имаме ли достатъчно дистанция спрямо тази форма на война, за да извлечем необходимите поуки?
Да, в някакъв смисъл имаме шанса на близо десетгодишна дистанция. В Косово през 1999 г. дронът беше само инструмент за надзор и разузнаване. Predator указваше мишените, но не можеше да стреля. Тъкмо там обаче се появи идеята той да бъде оборудван с противотанкови ракети. И по времето на 11 септември оръжието беше готово – Predator се бе превърнал в хищник. Само че тази генеалогия е доста поучителна: Косово е войната без никакви жертви за лагера на НАТО, тъй като организацията взе решение нейните самолети да летят на височина 15 000 фута, т.е. извън обсега на вражеския обстрел и за сметка на точността на въздушните удари: животът на пилотите беше поставен над живота на цивилните косовари, който те претендираха, че защитават. Теоретиците на войната бяха скандализирани от този нов принцип на имунитет на националния боец. По онова време философът Майкъл Уолзър се запита: позволена ли е война без никакви рискове? Той цитираше Камю, според когото не можем да убиваме, ако не сме готови да умрем. Налице е метаюридическа криза на правото да се убива.
Какво имате предвид?
Войната се определя като момент, по време на който – и при определени условия – убийството е декриминализирано. Ако отстъпваме на врага правото да ни убие безнаказано, то е защото самите ние очакваме да получим същото право. Това почива на едно отношение на реципрочност. Какво става обаче, когато тази реципрочност е априори отменена в самата си възможност? Войната се превръща в клане, в екзекуция.
Пред американската администрация стои следният проблем: в каква правна рамка могат да се случват тези въздушни удари? Когато й поставят въпроса, тя отказва да отговори. И все пак какви биха могли да бъдат тези правни рамки? Налице са само две. Първата е правото на въоръжен конфликт, в което употребата на военни оръжия е законна само в зони на въоръжен конфликт. Проблемът е, че американските удари в Йемен, Пакистан и другаде се случват извън зоната на война. Друг принцип забранява цивилните да вземат участие във въоръжените конфликти. Обаче в САЩ голяма част от ударите с дрони са извършвани от хора на ЦРУ (т.е. от цивилни). Така че те могат да бъдат съдени като военнопрестъпници. Втората възможна правна рамка е тази на law enforcement, или грубо казано, на полицейското право. Но тук е необходимо степенуване на употребата на сила: целта по-скоро е да се залавя, вместо да се убива, т.е. смъртоносната сила може да бъде използвана само в краен случай, при директна, мощна и неизбежна заплаха. Само че при дроните такова степенуване е невъзможно: или се въздържаме от действие, или убиваме. Американската администрация се намира в юридическа дилема, откъдето и нейното неловко мълчание.
Но не позволява ли все пак прецизността на дроните по-точно прицелване?
Правото на въоръжен конфликт задължава воюващите страни да се прицелват само в бойци, не в цивилни. И привържениците на дроните твърдят, че благодарение на своята „непрестанна бдителност“ могат по-добре да разграничават бойци от цивилни. Само че когато сухопътните войски са заменени от дрони, вече няма битка. Как на един екран може да се направи разграничение между силуета на един цивилен и силуета на един боец без униформа? Никак. Подобно разграничение вече почива само на предположения. В действителност повечето американски въздушни удари са насочени срещу индивиди, чиято конкретна идентичност е неизвестна. Техният профил се установява чрез засичането на индивидуални маршрути с телефонни позвънявания. Това е методът на pattern of life analysis: вашият начин на живот ни показва, че има, да кажем, 90% шанс да сте враждебно настроен политически активист и следователно имаме право да ви убием. Тук обаче се извършва опасно приплъзване от категорията боец към много разтегливата категория на предполагаемите политически активисти. Тази техника на определяне на прицелната точка води до ерозия на принципа на разграничение между боец и цивилен, който е крайъгълен камък на международното право.
Това ли е единствената опасност?
Един от основните аргументи на политиците е съхраняването на живота на членовете на нацията: вече дори военните няма да умират! Но щом животът на войника започва да се изплъзва на врага, към какви мишени ще се насочат противниковите удари? Към цивилни… В близко бъдеще един от вероятните сценарии е атентати с любителски дрони…
Стои въпросът и за демократичния контрол. Кант казва, че решението за войната трябва да се взема от гражданите. И тъй като гражданите са инструментите на войната, понеже ще платят цената за нея, те ще решават предпазливо и ще ограничат прибягването до военна сила. Това е доста оптимистичната теория на демократичния пацифизъм. Виждате обаче, че дронът разбърква нейната красива схема. Щом един актьор може да екстернализира цената, която ще му струва неговото решение, той може да решава лековато – това е преверзният ефект на „моралния произвол“. Тогава теорията на демократичния пацифизъм се превръща в демократичен милитаризъм. В този смисъл, дронът се явява като лек срещу политически оспорвания у дома на империалистическите войни. Именно такава програма американските стратези, възхваляващи генерализираната употреба на дрони, обмисляха след провала във Виетнам.
Увлечението по това оръжие навежда и на идеята за видеоигрите…
Всъщност цял един дискурс критикува „Плейстейшън манталитета“ на операторите на дрони; за мен обаче това е клише и се опитвам да направя по-фин анализ. Когато се критикува по този начин, често се добавя: „Те не знаят, че убиват“. Те очевидно знаят, че убиват! Въпросът е по-скоро: посредством какво знание те знаят това? По какъв начин тази техника произвежда специфична форма на опит за убиването? Налице са ефекти на минимизиране на моралния шок: вижда се само толкова, колкото е необходимо, за да се убие – не лицето или очите. Преди всичко обаче операторът не може да се огледа в очите на другия. Това е едностранен, разцепен на две опит. И операторите успяват да го изолират: през деня убиват, а вечерта се прибират вкъщи. Войната се превръща в телекомуникационна работа, извършвана от офис служители, които са много далеч от образи от типа на „Топ Гън“ . Впрочем съвсем не е учудващо, че първите оспорвания на дроните дойдоха от пилоти на Еър Форс. Те отхвърлят деквалифицирането на своя труд, но се борят и за запазването на мъжкия си престиж…
Като стана дума за мъжественост, техническото име на дрона звучи малко смешно…
Имената са показателни. Predator означава „хищник“, а Reaper – „смъртта с косата“. Това са образи на зверове, които ловуват. Има една тениска в чест на Predator, на която пише: „Можете да бягате, но само ще умрете изтощени“. На английски под drone се разбира unmanned vehicle, което буквално означава „превозно средство без човек на борда“; но може да се прочете и като „без мъж на борда“, т.е. „обезмъжествено“. И наистина е комично, че една категория дрони носи името „Male”, от Medium Altitude Long Endurance (средна въздушна височина и дълга издръжливост)… Без съмнение, многообещаващо наименование, но достатъчно ли е то, за да бъдат приети?
в. Льо Монд, 21 май 2013 г.
Превод от френски: Момчил Христов
Изображение: снимка на дрон „Reaper“, US Department of Defence
