С действията си срещу Украйна руската управляваща върхушка начело с Владимир Путин поиска да възроди империализма: поиска да се върнем към състоянието, довело човечеството до двете Световни войни, убили и белязали съдбите на десетки милиони. Западните елити скърцат със зъби и отговарят с обичайния си не по-малко империалистически тон. Днес говори Путин, говори Байън, говори фон дер Лайен, говори Джонсън. Днес глобалните елити имат думата, но звучат като развалени гласове от преди век – така, сякаш нищо не се е случило.
Нека да си припомним един глас от онова забравено минало. Преди 100 години, през есента на 1922 г., излиза текстът на Христо Смирненски „Нямате думата“ – ден преди провеждането на първия референдум в историята на България. В него народът осъжда елитите, въвлекли страната ни в Първата световна война и ги държи отговорни за първата национална катастрофа.
Днес, 100 години по-късно, народите нямат думата. Никой от тях не иска война – нито руският, нито украинският, нито европейският, нито американският народ. Но елитите заплашват, мобилизират, дислоцират, обстрелват. Днес никой няма да проведе референдум, в който да попита обикновените хора дали искат война. Нито Путин, нито Байдън ще го направят.
Историята днес се повтаря. Испанският грип и COVID-19, голямата депресия и новата рецесия… Пандемия, икономическа криза, война. Историята днес се повтаря – като фарс на елитите и като трагедия за народите.
КОИ
НЯМАТЕ ДУМАТА!
Сутрин ставате рано, бързате да не закъснеете за работа, а на ъгъла ви спира голям афиш с черни, едри букви: „Манифест към българския народ“… Боже мой! Пак война!… Пред манифеста разтревожена групичка чете плахо: „Ние, Фердинанд първи… “ Проклина някаква бабичка, повдигат се на пръсти изплашени деца, трепере и се взира в манифеста пожълтяла млада жена, а по навъсените мъжки лица лежи и тревога, и злоба:
– Нали неутралитет уж щяхме да пазим! Пак ли ще воюваме?…
– Нека воюват тези, които я обявяват.
– Стт! Нямате думата! Отечеството говори…
*
По окопите цяла нощ е беснял ураганен огън. Всичко е разорано. Трупове пред окопите, трупове в тях, трупове в телените мрежи, увиснали и разкъсани. Неприбрани ранени и охкат, и плачат като деца. Тежи намръщеното небе, ръми ситен есенен дъжд, мътни, калночервени ивици се стичат из труповете. Смазани от умора, войниците се гушат в галериите. Сиви силуети, лентички тютюнев дим и мрачни думи през зъби.
– Проклета война! Проклето тегло! Няма край!…
– Всичко ще се свърши, когато свършим всички.
– Може и по-рано – когато хвърлим пушките.
– Кой говори там? Пак ли ти?… Когато народният дълг говори, нямаш думата!
*
Пред военния прокурор стои млад, брадясал момък, с измъчено продълговато лице.
– Вие сте карали войниците да хвърлят пушките, вие сте бунтували другарите си в тия съдбоносни за народа дни!
– Съдбоносни са не за народа, а за тия, които грабят и мамят народа, които обявяват война, за да останат в тила… Нека и те дойдат в окопите.
– Ст! Нямате думата!…
Насапуненото въже или куршумът отнемат завинаги думата.
*
– Ние тук мрем от куршуми, мрем от студ и малария, децата и жените гладуват, а там грабят, а там си пълнят джобовете.
– Ние сме голи, ние ходим по чорапи… с един ботуш. Зима иде, а носим летни скъсани ризи… Защо не сключите мир?
– По този въпрос ние имаме думата – вярвайте в своите министри.
– Не можем повече да вярваме… Толкова време ни лъжете!…
И от фронта, през Радомир и Владая, се проточват на колони и групи разбунтувани войници.
– Стойте! Къде отивате?
– В София! В София! Там! Искаме сметка ние!
– Не може!…
– Но ние искаме! Не можем повече да чакаме и да мрем зарад вашите доставки, зарад вашите тютюни… Искаме да кажем и ние своята дума!
– Не може! Предателите нямат думата. Или не разбирате български? Тогава може би немски?
… И германската артилерия доказва, че нямат думата.
*
По улицата буйна демонстрация.
– Хляб! Хляб! Долу скъпотията! Долу народните грабители.
– Спрете! Къде отивате!
– Искаме хляб, искаме евтин живот. Искаме наказание за спекулантите. Няма ли кой да ни чуе?
– Ст! Мълчете! Във Версай се сключва мирът, съдбата на България виси на косъм.
И думата се дава на пушките, камшиците и саблите.
*
По улицата пак афиши: „Народът има думата на 19 ноември!“ „Пред народен съд виновниците за войните!“
– Ние не сме виновни за войните – политическото положение беше такова.
– А спекулацията, ограбването?
– И за туй не сме виновни – стопанското положение беше такова… Ние изобщо не сме виновни. Дайте ни думата да се обясним.
– Ст! Мълчете! Днес вие пък нямате думата!
в-к Народна армия, г. III, бр. 2 от 18 ноември 1922 г. с подпис Хр. Смирненски.
„Манифест към българския народ“ – манифестът, с който България е въвлечена в Първата световна война, е обнародван в „Държавен вестник“, бр. 222 от 1 октомври 1915 г.; подписан е от Фердинанд и от членовете на Министерския съвет начело с министър-председателя д-р Васил Радославов.
