В своята последна научнопопулярна статия, занимаваща се с COVID-19, станфордският генетик Георги Маринов прави изключително детайлна дисекция на водещите митове за пандемията, които обезчувствиха обществото и го принудиха да се примири с лъжливата неизбежност на вируса. Най-смъртоносният мит бе, че ако вирусът бъде оставен да върлува, ще постигнем естествен стаден имунитет и епидемията скоро ще отшуми.
У нас най-видните застъпници на тезата и едновременно с това източници на дезинформация за COVID са доц. Атанас Мангъров и проф. Андрей Чорбанов. Но те не са аномалия в публичното говорене в периферията на Европа, а съвсем в крак с подобни източници на дезинформация на глобално ниво. Ще се учудите колко пъти Маринов цитира учени от Станфордския университет или пък от Оксфорд, както и реномирани глобални тинк-танкове, „подострили“ зъбите си още при „дебатите“ за измененията в климата и тютюнопушенето, като днес прилагат същите похвати спрямо пандемията.
Теорията за стадния имунитет се основава на мита, че вирусът не може повторно да зарази вече преболедувалите го. Георги Маринов го разобличава, поднасяйки по сравнително достъпен начин сложната техническа информация за механизмите на вирусна мутация, обуславящи нетрайния ни имунитет към бетакоронавирусите. Заедно с това той представя убедително обяснение на унищожителните втори и трети вълни в страни като Иран и Бразилия, които вирусът беше помлял на ниво, уж достатъчно за постигане на естествен стаден имунитет още през 2020 година. Но нищо такова не се случи, а последвалите вълни бяха още по-унищожителни от първите. Няма друго обяснение освен повторно заразяване, заключава Маринов. Какви последици крие това за бъдещето, в което, както ни убеждават политици и експерти, трябва да свикваме с вируса, е описано с релефна прецизност.
Но най-интересен е начинът, по който Маринов съчетава научното моделиране на пандемията със социалния анализ. Без критично вглеждане във функционирането на неолибералния капитализъм не може да си обясним нито светкавичното разпространение на вируса, нито непрестанната му еволюция. Маринов недвусмислено показва как икономическите интереси на световната олигархия бяха защитени чрез отказа на повечето правителства да се заемат с елиминация на вируса. В този ред на мисли, няма значение дали вирусът е естествен или изпуснат от лаборатория в Ухан (или другаде). След като се пръкна, той беше буквално изтърван и оставен да се разпространява на спокойствие, защото изпитаното през вековете „лекарство“ на локдауна и свързаното с него временно прекъсване на глобалната икономика са цена, която буржоазията отказа да плати в името на здравето на световното население. Глобалните икономически взаимосвързаности и вериги за извличане на стойност направиха невъзможна елиминацията, защото е нерентабилна. Милионите жертви, чийто реален брой беше изчислен от Георги Маринов в предишната му статия за нас, и незнайният брой трайно увредени и инвалидизирани от опустошителния вирус хора правят това престъпление от геноцидни пропорции, достойно за бъдещ Нюрнбергски процес или Народен съд. Само че вместо това масовата смърт и страдание бяха нормализирани чрез пропагандните техники, разглеждани в статията.
Ще намерите статията тук.
Изображение: © Imperial College London
