от Иля Матвеев и Иля Будрайцкис
Русия нападна Украйна снощи. Най-лошите опасения се потвърдиха.
Мащабът на инвазията не е напълно ясен, но вече е ясно, че руските военни атакуват цели из цялата страна, а не само в югоизточната част (по границата на така наречените „народни републики“). Тази сутрин експлозии събудиха украинците в различни градове.
Владимир Путин разкри военната цел на операцията: пълна капитулация на украинската армия. Политическият план обаче е неясен, но най-вероятно цели установяване на проруско правителство в Киев. Руският президент предполага, че съпротивата бързо ще бъде сломена и че повечето обикновени украинци покорно ще приемат новия режим. Социалните последици за самата Русия очевидно ще бъдат тежки – тази сутрин, още преди обявяването на западните санкции, руските фондови борси се сринаха, а спадът на рублата счупи всички рекорди.
Путин облече своята реч от снощи, с която обяви началото на войната, в неприкрития език на империализма и колониализма. Неговото правителство е единственото, което говори толкова безцеремонно като империалистическа сила от началото на ХХ век. Кремъл вече не може да прикрива зад други оплаквания, включително разширяването на НАТО на изток, омразата си към Украйна и желанието си да ѝ даде наказателен „урок“. Тези действия са отвъд рационално разбираните „интереси“ и обитават сферата на „историческата мисия“, както я разбира Путин.
След ареста на Алексей Навални през януари 2021 г. полицията и службите за сигурност на практика смазаха напълно организираната опозиция в Русия. Организацията на Навални беше обявена за „екстремистка“ и ликвидирана, демонстрациите в негова защита завършиха с около петнадесет хиляди ареста, а почти всички независими медии бяха или закрити, или заклеймени като „чужди агенти“, което сериозно ограничи дейността им. Масови демонстрации срещу войната са малко вероятни – няма политическа сила, която да е в състояние да ги координира, а участието в уличен протест се наказва бързо и строго. Активистите и интелектуалните среди в Русия са шокирани и сломени от събитията.
Един успокояващ знак е, че в руското общество не се забелязва ясна подкрепа за войната. Според последната независима социологическа агенция (самата тя заклеймена от руското правителство като „чужд агент“), 40% от руснаците не подкрепят официалното признаване на Донецката и Луганската „народни републики“ от руските власти, докато 45% от руснаците подкрепят. Макар че патриотична мобилизация ще е неизбежна, забележително е, че въпреки пълния контрол върху основните медийни източници и драматичния изблик на пропагандна демагогия по телевизията, Кремъл не е в състояние да разпали масов ентусиазъм за война.
Днес не наблюдаваме нищо наподобяващо патриотичната мобилизация, последвала анексирането на Крим през 2014 г. В този смисъл нахлуването в Украйна опровергава разпространената теория, че външната агресия на Кремъл винаги е насочена към поддържане на вътрешната легитимност. Напротив, ако не друго, тази война ще дестабилизира режима и дори ще застраши до известна степен оцеляването му, тъй като „проблемът 2024 г.“ – необходимостта от убедителен параван за преизбирането на Путин, когато руснаците ще гласуват пак за президент – все още стои на дневен ред.
Левите по света трябва да се обединят около едно просто послание: „Не“ на руската инвазия в Украйна. Действията на Русия не могат да бъдат оправдани; те ще доведат до страдание и смърт. В това трагично време призоваваме за международна солидарност с Украйна.
Статията е публикувана за първи път на сайта на списание Джакобин.
