В Йордания десетки хиляди хора протестират срещу войната на Израел в Газа, обвинявайки Израел в кражба на вода от река Йордан. Свещената река се е превърнала в замърсен поток в страна, която все повече опустинява.
„Израел и Америка са истинските терористи“, „Избираме съпротивата“, „Спрете геноцида“ – това гласят надписите, които десетки хиляди гневни демонстранти размахват всеки петък от началото на израелската офанзива в Газа, при която загинаха най-малко 18 000 палестинци.
Това са най-масовите шествия от Арабската пролет през 2011 г. насам и истинско политическо земетресение за Йордания, смятана за най-спокойната и стабилна страна в Близкия изток. Един от източниците на тяхното недоволство е водата.
„Не искаме израелска вода, не искаме да живеем в зависимост и унижение“, казва Амани Юнес, 38-годишна жена от йорданско-палестински произход, която протестира заедно с дъщеря си. „Израел може да реши да прекъсне водоснабдяването ни от днес за утре, както направи в Газа, а понякога ни пуска замърсена вода, от която се разболяваме. Да не зависим повече от тях, това е въпрос на оцеляване“, гневи се тя.
Два пъти по-малко вода, отколкото във Франция
Йордания е една от най-бедните на вода страни в света, със средно 70 литра на човек на ден, което е далеч от почти 150 литра във Франция например. Съгласно мирното споразумение между Йордания и Израел от 1994 г. еврейската държава доставя на Хашемитското кралство между 25 и 50 милиона кубически метра вода всяка година.
Миналия месец трябваше да бъде ратифицирано ново споразумение между двете страни за обмен на питейна вода от Израел срещу електроенергия от Йордания с цел увеличаване на водните запаси на последната, засегната от опустиняването.
Изправено пред бруталността на израелската атака срещу Газа и под натиска на протестиращите, йорданското правителство обаче затръшна вратата на преговорите. „Можете ли да си представите йордански министър да седне до израелски министър, за да подпише споразумение за вода и електричество, докато Израел продължава да убива деца в Газа?“, заяви Айман Сафади, министър на външните работи на Йордания, пред пресата на 16 ноември.
Така водата се оказва в центъра на геополитическо сътресение. От сключването на мира през 1994 г. насам Йордания никога не е изразявала несъгласието си толкова категорично. Вярно е, че тонът се втвърдява, откакто Израел засили колонизацията на Западния бряг през 2017 г., но Хашемитското кралство продължаваше да планира споразумения със съседа си.
В допълнение към размяната на вода срещу електроенергия Йордания ще купува природен газ от Израел по силата на тайно споразумение, което е силно критикувано от йорданското население.
„Мирът между Израел и Йордания се провали, защото не беше възможен и беше отхвърлен от населението, което е дълбоко засегнато от палестинския въпрос“, обяснява Амер Себейлех, геополитически експерт в Аман.
„Палестинското мнозинство отказва нормализиране на отношенията с Израел“
„Йордания е изправена пред дълбока криза“, продължава той, „тъй като палестинското мнозинство от населението продължава да отказва нормализиране на отношенията с Израел, включително да консумира тяхната вода, докато Йордания вече получава голяма част от водата си от Израел.“
В знак на ескалацията Йордания е разположила танкове на границата, за да възпре израелското прогонване на палестинците от Западния бряг, но и за да попречи на йорданците да отидат в Палестина, за да се бият. В продължение на 251 км водите на река Йордан са единственото, което разделя Израел от Йордания: напълно милитаризираните ѝ брегове са недостъпни за хората.
Свещена за трите монотеистични религии, река Йордан е мястото на кръщението на Исус от Свети Йоан Кръстител, на възнесението на Свети Илия на огнена колесница и на много други чудеса, описани в Тората, Библията и Корана. Водите ѝ са мътни, кафеникави, превърнали се в малка река или дори поточе: някогашната могъща река и източник на живот в историческа Палестина се е превърнала в сянка на предишния си облик.
Според йорданско-израелско-палестинската неправителствена организация ЕкоМир на някои места Йордан е загубила до 98% от историческия си дебит. Нещо повече, свещената река е замърсена от земеделието и химическата промишленост, както и от израелските заселници.
През 2010 г. няколко свещени места по поречието на река Йордан бяха почти затворени заради замърсяване. „Поклонниците са кръщавани в отпадни води“, казва Мириам ал-Джааджаа, председател на екологичната неправителствена организация Арабска група за защита на природата (APN).
Захранван от няколко реки и Тивериадското езеро нагоре по течението, през 30-те години на ХХ век дебитът на река Йордан е бил 1,3 млрд. куб. м. След създаването на Израел през 1948 г. и първата арабско-израелска война държавите от региона водят борба за водните му ресурси.
Язовири в безпорядък
През 1955 г. Сирия, Ливан, Йордания и Израел постигат споразумение: Йордания трябва да получи 740 млн.куб.м, а Израел – 400 млн.куб.м. През 1964 г. обаче еврейската държава построява два язовира на река Йордан и отклонява водата към земеделските си земи. Сирия също построява язовири на река Ярмук нагоре по течението.
В резултат на това дебитът на свещената река спада до по-малко от 200 млн.куб.м, оставяйки Йордания със замърсен поток, който не може да напоява земеделските ѝ култури. Мирното споразумение от 1994 г. предвижда Израел да предоставя на Йордания 50 млн. куб. м чиста вода годишно и да определи стандарти за качество, „но де факто тя получава половината от това количество“, критикува ал-Джааджаа.
„И не спазва ангажиментите си за качество“, продължава тя, „Много йорданци се разболяха през 90-те и 2000-те години, защото получавахме замърсена вода, преди да изградим собствени канали.“
„Израел е институционализирал кражбата на вода в огромни мащаби”
На юг Мъртво море почти не получава вода и изчезва с тревожната скорост от един метър годишно, така че до 2100 г. ще бъде напълно сухо.
„Израел е институционализирал кражбата на вода в огромни мащаби“, казва г-жа ал-Джаджаа и добавя, че „всички йорданци се чувстват лишени от собствените си ресурси и унизени от споразуменията“. При неколкократен опит за контакт с различни израелски министерства те не отговориха на въпросите на „Репортер“.
Водата се е превърнала в оръжие в конфликтите в Близкия изток. „Още преди създаването на Израел ционисткото движение настояваше за по-големи територии, които да включват всички водни ресурси в региона“, казва Мириам ал-Джааджаа.
По време на военните си кампании Израел завладява множество богати на вода територии: река Йордан на изток, Тивериадското езеро и Голанските възвишения на север. На юг превръща пустинята Негев в земеделска област, като използва вода, отклонена от други места.
Всичко това обяснява гнева на йорданските протестиращи: според едно проучване повече от половината от водните ресурси на Израел сега идват от завладените територии. Според „Амнести интернешънъл“ палестинците дори са подложени на „водна окупация“.
Принудени да купуват вода от Израел
Израелската армия ги лишава от достъп до река Йордан, до техните кладенци и извори и те са принудени да купуват вода от израелската компания „Мекорот“ на висока цена. Изследователите твърдят, че 85% от палестинските водни ресурси са под израелски контрол.
Израелците разполагат с 250 литра на човек на ден, а заселниците – дори с 300, докато палестинците в Западния бряг имат само 20 до 70 литра на ден. Според Световната здравна организация в Газа 97% от водата е била негодна за консумация още преди настоящата война поради обсадата, наложена от Израел в продължение на години.
След израелската офанзива жителите на Газа разполагат дори с по-малко от 3 литра на ден, принудени са да пият дъждовна вода, а санитарните условия водят до епидемии от стомашно-чревни заболявания. Възможността за подобен сценарий плаши много йорданци.
„Въоръженият конфликт изостря липсата на достъп до вода на палестинците“, казва Зафар Адел, професор и изпълнителен директор на Тихоокеанския изследователски център по водите към университета „Саймън Фрейзър“ в Канада, автор на множество книги и статии и бивш председател на UN Water. „Докато погледът на света еприкован към въоръжения конфликт в Газа, трябва да мислим за деня след това, за мира. Споделянето на водата може да обедини всички, като се започвайки с намаляването на неравенствата“, надява се той.
В Йордания мненията са по-малко оптимистични. „Не мисля, че дипломацията по отношение на водата може да донесе мир при тези условия“, казва Мириам ал-Джааджаа. Докато много неправителствени организации и агенции на ООН осъждат израелския апартейд и военните престъпления срещу палестинците – и дори риска от геноцид – само времето ще покаже дали водата може да се превърне във вектор за траен мир, или ще остане оръжие.
Текстът е публикуван за първи път в Reporterre
Превод от френски език: Росица Кратункова
Заглавно изображение: François Molle, Water Alternative Photos
