През лятото на 2022 г. една-трета от Пакистан бе наводнена, коритата на големи европейски реки пресъхнаха, а термометрите в Лондон удариха 40 градуса Целзий за първи път в историята. Година след година, неспирните климатични промени чупят зловещи рекорди.
Както държавните, така и корпоративните програми за адаптация към климатичните промени пренебрегват връзките между икономическия растеж и унищожението на околната среда. Съгласно тях неспирният растеж трябва да остане невъзпрепятстван. А реформите в тази посока обикновено облагодетелстват богатите малцинства вместо мнозинството обикновени и уязвими граждани.

Проектите за умни градове включват въвеждането на непрозрачни технологични инфраструктури, чийто контрол остава в частни ръце. Технократските решения скриват от поглед проблема с неравното разпределение на ресурси и предотвратяват разработването на алтернативи на широко разпространените заблуди за вечно безпроблемно възстановяване и обновяване след всяко екстремно климатично явление.
Всички очакват технологични решения, които да смекчат въздействието на промишлените замърсители и да забавят климатичните промени. Технологичните ентусиасти обаче пропускат, че в основата на производството на хардуер и на изкуствения интелект стои добивната промишленост. Нещо повече, географски неравномерните процеси на добив, производство и потребление, въплътени в тези технологии, са недемократични и задълбочават социалните неравенства както на глобално ниво, така и налокално, в градовете.
Предстоящият Зелен преход изисква да се поучим от опита на България с острите социални и екологични кризи, дължащи се на 30 години строги икономии. Радикалните неолиберални реформи запратиха милиони в бедност и направиха обществото крайно уязвимо в случай на екстремни климатични явления. Спорадичното изригване на социалния гняв във връзка с галопиращите цени на комуналните услуги и на горивата изглежда кара части от иначе апатичното общество да се застъпват за икономиката, основана на изкопаемите горива.
От друга страна, скептицизмът към Новия зелен курс е усилван от отчуждеността на либералните елити от проблемите и грижите на обикновените хора, което води до повече икономии, безработица и унищожение на природата в името на поредния болезнен преход без осезаеми ползи.
Тази история не е уникална за постсоциалистическите градове. Градските управници по целия свят трябва да се изправят пред привидните противоречия между мерките срещу климатичната криза и мерките срещу социалната и да преминат отвъд клишетата за „цивилизационния разлом“ (налагащ например да избираме между „лошия“ руски газ и „добрия“ западен втечнен газ).
Форумът акцентира върху наложителната широка легитимност на кампаниите за социална и климатична справедливост, чрез въвличането на разнообразни обществени групи в борбата за Зелен преход. Форумът беше терен за задълбочени дискусии относно вплитането на ексалиращата климатична криза в градската тъкан и начините, по които може да смекчим последствията ѝ.
Заедно с български и чуждестранни социолози, урбанисти и членове на социални и екологични движения дебатирахме причините, неравното въздействие и последствията от климатичните промени в градска среда.
16, 17 и 18 юни 2023 г. в Съюза на архитектите в България, ул. Кракра 11, София.
Работен език: английски с превод на български.
































Петък, 16 юни
09.30 – 11.00 | Градски пейзажи Градски проекти, вдъхновени от ландшафта Мирча Мунтеану Концепция Зелен ринг София: линеен парк, който свързва територии и активира местни общности Станимира Николова От кръгово към линейно и обратно: метаболизъм, взаимовръзки и кръговост в Софийско поле Теодора Стефанова |
11.30 – 13.00 | Зеленият преход и индустриалният град Зелената сделка: прекарийно усвояване без бъдеще Стойо Тетевенски Справедливият енергиен преход – възможност за социална и икономическа трансформация Венцеслава Кожухарова Инфраструктури на бъдещето Таня Петрович |
14.00 – 15.00 | Застрояване, презастрояване, регулация Разширението на урбанизираните територии по българското Черноморие – необходимост от защитни мерки Николай Найденов Планиране и данъчно облагане за множество ползи в София Любо Георгиев |
15.30 – 17.00 | Глобалните пресичания между градското развитие, социалната справедливост и климатичната криза Лекция на Ангелина Давидова |
Събота, 17 юни
Неделя, 18 юни
09.30 – 11.00 | Жилищни неравенства Защо жилищната и климатичната справедливост трябва да бъдат мислени заедно Ева Бетаваци Изключени: ефектът от градските неравенства върху достъпността на града за работещите Сопо Джапаридзе |
11.30 – 13.00 | Градски жизнени светове Дигиталните екосистеми: функционирането на една метафора Марош Криви Изместване и фотография: практики за забавяне Тука Виейра Систематизацията на реките (като част от социалистическата модернизация) и икономика, базирана на реките Овидиу Цикинделяну |
14.00 – 15.00 | Екологичният отпечатък на войната в Украйна Мариупол, Алчевск и разширяването на руската социална инфраструктура или гражданство чрез експроприация: анализ на социалното възпроизводство Олена Любченко Промяната в световните енергийни пазари заради войната на Русия в Украйна Ангелина Давидова и Ксения Вахрушева |
15.30 – 17.00 | Лекция на Андреас Малм |
09.30-11.00 | Отвъд границите на града Отпадъци на прогреса: територии на капитализма в постсоциалистическите периферии Слава Савова Расиализация чрез боклука: медийно-властови комплекс срещу един пловдивски квартал Никола Венков Хинтерландите на капиталоцена Никос Кацикис |
11.30 – 13.00 | Обществен транспорт От потребителна към разменна стойност на града: как общественият транспорт се превръща в полупропусклива класова мембрана Стефан Алексич Неефективните железници – скритата причина за упадъка на регионите в България Мартин Николов |
14.00 – 15.00 | Неравенства в условията на живот Постсоциалистическата политическа икономия на водоснабдителната мрежа и нейните последици за териториалните и социални неравенства в достъпа до питейната вода в България Рафаел Сегон Един и същ въздух ли дишаме? Качеството на въздуха и неравенствата Предраг Момчилович |
15.30 – 17.00 | „Това не е река“: Прожекция на два филма на Центъра за пространствена справедливост, последвана от разговор Мерве Бедир |
Чуйте епизодите на подкаста Ratio с участниците в миналогодишния форум