Предизборно и следизборно четиво за избиратели, кандидати за техния глас, администратори, настоящи и бъдещи управляващи
По Конституция България е демократична, правова и социална държава, но повече от 30 години след приемането на основния закон много от заложените в него текстове остават с пожелателен характер.
В неделя, 2 октомври, българските граждани ще отидат да пуснат своя вот на четвъртите парламентарни избори в рамките на 2 години. Уви, в условията на безпрецедентно преплетени кризи и стремглаво обедняване, социалните теми отново остават на заден план.
България е трайно на дъното на ЕС по доходи, трудови възнаграждения и неравенство в обществото. Емиграцията, особено трудовата, остава на високи нива и подкопава бъдещето на страната. Въпреки всичко това повечето политици и партии продължават да не виждат слона в стаята.
При това положение, надали трябва да ни изненадват критично ниската избирателна активност, разпадът на социалната тъкан, ежедневните прояви на противообществено мислене и поведение.
Време е да направим нещо, преди тези тенденции да са станали необратими. Съживяването на социалната държава е абсолютно наложително.
Тук посочваме 11те безспорни стъпки, за които никое управляващо мнозинство досега няма време, желание, воля. Като граждани трябва да имаме смелостта да ги изискаме.
- Увеличаване на минималната заплата до поне 850 лв.
При пазарна икономика МРЗ е един от малкото инструменти на държавата да влияе върху трудовите възнаграждения. Вдигането на МРЗ косвено оказва натиск върху работодателите за увеличаване и на останалите възнаграждения.
- Необлагаем минимум в размер на МРЗ
След реформите от 2007-08 г. данъчната тежест за най-богатите е намаляла с 32%, докато за хората със средни доходи се е покачила с 463%. Това трябва да спре.
- Премахване на максималния осигурителен доход
За да плащат всички своя солидарен принос към здравната и пенсионна осигурителна система. Край на регресивното осигуряване.
- Частните пенсионни фондове – само на доброволен принцип
Край на гарантираните печалби за фондовете за сметка на негарантираните пенсии на гражданите.
- Платеното майчинство – във всички случаи поне в размер на минималната работна заплата!
Според Конституцията „Жената майка се ползва от особената закрила на държавата“: държавата е длъжна да ѝ осигури достойни условия на живот.
- Детски надбавки за всички деца!
Ако родителите на всички деца получават адекватни детски надбавки, без да е нужно да покриват доходни критерии и да преминават през тежки проверки, България отново ще има една демографска мярка по подобие на развитите европейски държави.
- Достъпът до социално подпомагане да се определя спрямо чистите, не спрямо брутните доходи
Това е допълнителна бариера до ключови приходи за децата и най-уязвимите социално граждани, която трябва да отпадне.
- Данъчното облекчение за деца да стане постоянна мярка
Пазарлъците с тази ключова мярка за подкрепа на семействата трябва да спрат, като сумата за приспадане от данъчната основа в увеличения ѝ размер от 6000 лв. на дете следва да се заложи в закона и да се прилага всяка година.
- Гарантираният минимален доход да се изравни с линията на бедност
Това остава безсмислена мярка, ако не може да осигури поне сносен живот за хората. Дори Европейската комисия го разбира и препоръчва на управниците ни.
- Когато срещу социалната помощ се полага труд, тя да е поне в размер на МРЗ
Четири пъти по-евтин е трудът на бедните, които имат нужда от социално подпомагане дори в настоящите нищожни размери, отколкото на работника, който получава минимална работна заплата.
- Енергийни помощи поне за 300 kWh, колкото е средномесечното потребление на едно домакинство
Либерализацията на пазара ще доведе до ценови скок и за битовите потребители. Належащо е спешното приемане на определение за енергийна бедност. Държавата трябва да се погрижи не само за бизнеса, на който щедро раздава помощи, а на първо място – за гражданите, от които в крайна сметка произтича властта ѝ.
Текстът, с автори Ваня Григорова и Калин Първанов, е достъпен тук.
Фотограф: Anna Woźniak
