Безредности на годината

След поредната година на политическа криза, медиите и политиците продължават да обръщат внимание предимно на себе си, пренебрегвайки всекидневните житейски кризи на мнозинството граждани. Сплетните на политическите елити наподобяващи сапунен сериал – да пратим ли оръжия в Украйна, на хартия ли да гласуваме или електронно, да закичим ли обществените сгради с надписи, че комунизмът е зло и т.н.– са слепи за действителните въпроси, които следва да бъдат адресирани и решавани. Чрез втората трилогия за приключения на една горска овца се опитваме да призовем за поне малко внимание към дневния ред на действителните хора.

Грижата за децата е грижа за всички!

В перманентната предизборна кампания, в която живеем вече две години, образованието често е основна рецепта на голяма част от политиците за решаване на всякакви икономически проблеми – Образование! Образование! И още образование! Често за образованието се мисли обаче не като фундаментално човешко и социално право, а като механизъм за осигуряване на гъвкави работници, притежаващи умения, а не знания. На този фон при разпределението на бюджета на държавата процентът, който традиционно се заделя за образование е значително по-нисък от този в Европейския съюз, а родителите често са принудени да дофинансират училищата – от ремонти на класните стаи до купуването на скъпи учебници и помагала.

В този дух, често се пропуска и социализиращата роля на образованието, което започва още в детската градина. За хиляди деца в столицата обаче места в детската градина няма. Или както се шегуват често младите родители – „по-лесно е да те приемат в университет, отколкото в детската градина”. Макар партиите да заявяват в програмите си, че основен приоритет за тях е решаването на демографската криза и да обещават помощ за младите семейства, тази помощ на практика е нищожна и недостатъчна. 

По време на последния редовен кабинет на „Продължаваме промяната“ детските градини бяха направени безплатни, но това не промени факта, че безплатните детски градини остават недостъпни за огромен брой деца. Но дори  късметлиите, чиито деца са успели да се класират, са изправени пред доплащания за всяка дейност, която се предоставя на децата в претъпканите заведения от по над 30 деца и по една учителка – за английски, за музика, за рисуване, за танци…  

Йорданка Фандъкова – която е и най-дълго управлявалият кмет на София – за пореден мандат не успя да реши проблема, който ГЕРБ заявяват, че ще преборят още от 2005 година. Оскъдното и бавно строителство на нови детски градини е съпроводено с издаването на хиляди разрешения за безобразен строеж на жилища, продавани на цени, които повечето работещи хора не могат да си позволят дори и на кредит.

Липсата на места в държавните детски градини, всяка година изправя младите майки пред патов избор – да започнат работа и цялата им заплата да отива за частна детска градина или да останат вкъщи и да се грижат за детето си и да домакинстват. По този начин те стават икономически зависими от мъжете си, принудени да работят за двама, докато междувременно случаите на домашно насилие се увеличават. 

На фона на тези безредности, не е учудващо, че жените все повече се отказват да имат деца. Ниската раждаемост не е каприз на феминистки настроени кариеристки, а обективен израз на липсата на грижа за децата от страна на държавата. А грижата за децата, е грижа за всички!

Total
5
Shares
Още публикации