След поредната година на политическа криза, медиите и политиците продължават да обръщат внимание предимно на себе си, пренебрегвайки всекидневните житейски кризи на мнозинството граждани. Сплетните на политическите елити наподобяващи сапунен сериал – да пратим ли оръжия в Украйна, на хартия ли да гласуваме или електронно, да закичим ли обществените сгради с надписи, че комунизмът е зло и т.н.– са слепи за действителните въпроси, които следва да бъдат адресирани и решавани. Чрез втората трилогия за приключения на една горска овца се опитваме да призовем за поне малко внимание към дневния ред на действителните хора.
Живот, а не преживяване!
Инфлацията, която за мнозинството работещи е в пъти по-висока от официално заявената, изпреварва значително нивата на заплатите, които и преди кризата бяха отчайващо ниски (традиционно на дъното на европейската статистика) и на практика превръща мнозинството българи в „работещи бедни“. Опитите на Европейския парламент през 2022 г. да регулира неравенствата между държавите членки по отношение на заплащането на труда чрез директивата за адекватна минимална заплата, която да осигурява достоен живот, се оказаха твърде неадекватни. Механизмът за определяне на минималната заплата, който директивата предлага на практика затвърждава ниските нива на заплащане.
В унисон с нея, българските депутати предложиха наскоро критерий за определяне на МРЗ на стойност 50% от средната. Макар недостатъчна и по-скоро символична мярка, това беше стъпка към в правилната посока, доколкото до сега на практика липсваше какъвто и да било критерий за определяне на минималната работна заплата. Въпреки скромното увеличение на заплатите представителите на бизнеса реагираха с бурни възражения на предложението. Малко след това, по предложение на ГЕРБ бяха гласувани поправки в трудовото законодателство, чрез които в размера на минималната работна заплата да бъдат включени допълнителни плащания като клас прослужено време, транспорт, нощен труд и др.
На фона на тези безредности остава въпросът – как да се гарантира, че минималната работна заплата ще осигури нормален живот за работещите? Заплата, която осигурява достоен живот, трябва да може да покрие базовите нужди на работещите – за топло жилище, храна, култура, здраве и т.н. Тези разходи към момента са значително по-високи, от реалните доходи на работещите, мнозинството от които ще посрещнат 2023 г. в студени домове или с притеснения за предстоящите сметки за ток. Благодарение на действието и бездействието на политическата класа, в навечерието на новата година, голяма част от българските граждани не живеят, а едвам преживяват!
