Безредности на годината

След поредната година на политическа криза, медиите и политиците продължават да обръщат внимание предимно на себе си, пренебрегвайки всекидневните житейски кризи на мнозинството граждани. Сплетните на политическите елити наподобяващи сапунен сериал – да пратим ли оръжия в Украйна, на хартия ли да гласуваме или електронно, да закичим ли обществените сгради с надписи, че комунизмът е зло и т.н.– са слепи за действителните въпроси, които следва да бъдат адресирани и решавани. Чрез втората трилогия за приключения на една горска овца се опитваме да призовем за поне малко внимание към дневния ред на действителните хора.

Внимание, пожар в гората!

След две години борба с пандемията 2022 година не ни предложи глътка въздух,  напротив, донесе ни още повече поводи за тревоги. Макар да продължава да взима жертви Ковид-19 е само блед спомен в общественото съзнание на фона на войната в Украйна и последвалата инфлация. Вместо да се търси дипломатическо решение за прекратяване на войната обаче европейските лидери размахват санкции и военна помощ. 

Но може би най-голямата безредност през изминалата година е абсолютното загърбване на екологичната криза, останала в сянката на пандемията и войната. Въпреки рекордните температури и горещите вълни в Европа, съпроводени от пожари, катастрофалните наводненията в Пакистан, сушата на Сомалийския полуостров в Африка, през последната година още повече се усили изтласкването на въпроса за климата от дневния ред на политическите елити. 

Междувременно Европейският съюз се мъчи да разреши магически всички въпроси – от последиците от ковид, модернизацията на икономиките до екологичната катастрофа – чрез раздаване на пари за проекти, които просто запълват дупки в бюджета на държавата. Така нареченият план за възстановяване и устойчивост е бутафорен спрямо мащабите на екологичната заплаха. Но най-лошото е, че всячески се избягва ключово важният въпрос – а именно – кой допринася най-много за вредните емисии.

Обикновено критиките за замърсяването са насочени към бедните – към хората, че се отопляват неекологично, че си купуват евтини дрехи, макар да не могат да си позволят зелените алтернативи, или към бедните държави като България – че не рециклират достатъчно и не желаят да затварят ТЕЦ-овете и т.н. Данните обаче сочат, че тъкмо най-богатият 1% е отговорен за производството на много повече вредни емисии, отколкото по-бедната половина от човечеството. В същото време най-пострадали от замърсяването са тъкмо те. Екстремните климатични бедствия оставят без дом и храна милиони хора всяка година. 

Зеленият преход, от който днешните политически ръководители се вълнуват е свързан само с пестенето на енергия в името на цивилизационната война с Русия и в полза на възстановяването на икономическия растеж. Зеленият преход, от който има нужда човечеството е далеч по-фундаментален от жалките опити да удържим затоплянето до 2 градуса чрез добри пожелания и морализиране на масите. Повечето хора отдавна са свръхикономични – пестят от отопление, от храна и от какво ли не, докато елитите се придвижват с частни самолети и ядат екологично чисто.

Климатичната криза не е само екологична, но и социална, в основата на която стои желанието за безкраен растеж, който концентрира богатството в ръцете на шепа хора. Без да се адресира този въпрос политически, ще продължаваме и през 2023 година да гасим пожара с бензин. Внимание, пожар в гората!

Total
1
Shares
Още публикации
Прочети още

Капитализмът по здрач

от Робърт Пипин Големият американски философ за това как Хегел изненадващо може да ни помогне да осмислим противоречията…
Прочети още

Боже мой! Пак война!

С действията си срещу Украйна руската управляваща върхушка начело с Владимир Путин поиска да възроди империализма: поиска да…