Безредности на годината: екологичната криза

След поредната година на политическа криза, медиите и политиците продължават да обръщат внимание предимно на себе си, пренебрегвайки всекидневните житейски кризи на мнозинството граждани. Сплетните на политическите елити наподобяващи сапунен сериал – да пратим ли оръжия в Украйна, на хартия ли да гласуваме или електронно, да закичим ли обществените сгради с надписи, че комунизмът е зло и т.н.– са слепи за действителните въпроси, които следва да бъдат адресирани и решавани. Чрез втората трилогия за приключения на една горска овца се опитваме да призовем за поне малко внимание към дневния ред на действителните хора.

Внимание, пожар в гората!

След две години борба с пандемията 2022 година не ни предложи глътка въздух,  напротив, донесе ни още повече поводи за тревоги. Макар да продължава да взима жертви Ковид-19 е само блед спомен в общественото съзнание на фона на войната в Украйна и последвалата инфлация. Вместо да се търси дипломатическо решение за прекратяване на войната обаче европейските лидери размахват санкции и военна помощ. 

Но може би най-голямата безредност през изминалата година е абсолютното загърбване на екологичната криза, останала в сянката на пандемията и войната. Въпреки рекордните температури и горещите вълни в Европа, съпроводени от пожари, катастрофалните наводненията в Пакистан, сушата на Сомалийския полуостров в Африка, през последната година още повече се усили изтласкването на въпроса за климата от дневния ред на политическите елити. 

Междувременно Европейският съюз се мъчи да разреши магически всички въпроси – от последиците от ковид, модернизацията на икономиките до екологичната катастрофа – чрез раздаване на пари за проекти, които просто запълват дупки в бюджета на държавата. Така нареченият план за възстановяване и устойчивост е бутафорен спрямо мащабите на екологичната заплаха. Но най-лошото е, че всячески се избягва ключово важният въпрос – а именно – кой допринася най-много за вредните емисии.

Обикновено критиките за замърсяването са насочени към бедните – към хората, че се отопляват неекологично, че си купуват евтини дрехи, макар да не могат да си позволят зелените алтернативи, или към бедните държави като България – че не рециклират достатъчно и не желаят да затварят ТЕЦ-овете и т.н. Данните обаче сочат, че тъкмо най-богатият 1% е отговорен за производството на много повече вредни емисии, отколкото по-бедната половина от човечеството. В същото време най-пострадали от замърсяването са тъкмо те. Екстремните климатични бедствия оставят без дом и храна милиони хора всяка година. 

Зеленият преход, от който днешните политически ръководители се вълнуват е свързан само с пестенето на енергия в името на цивилизационната война с Русия и в полза на възстановяването на икономическия растеж. Зеленият преход, от който има нужда човечеството е далеч по-фундаментален от жалките опити да удържим затоплянето до 2 градуса чрез добри пожелания и морализиране на масите. Повечето хора отдавна са свръхикономични – пестят от отопление, от храна и от какво ли не, докато елитите се придвижват с частни самолети и ядат екологично чисто.

Климатичната криза не е само екологична, но и социална, в основата на която стои желанието за безкраен растеж, който концентрира богатството в ръцете на шепа хора. Без да се адресира този въпрос политически, ще продължаваме и през 2023 година да гасим пожара с бензин. Внимание, пожар в гората!

Total
0
Shares
Още публикации
Прочети още

Капитализмът по здрач

от Робърт Пипин Големият американски философ за това как Хегел изненадващо може да ни помогне да осмислим противоречията…