Това не бяха избори за геополитическата ориентация на България

Ще употребят ли десните войната в Украйна, за да върнат пак ГЕРБ на син кон?

„Продължаваме промяната“, втората политическа сила на предсрочните избори от 2 октомври, вече отказа предложението за „евроатлантическа“ коалиция с победителите ГЕРБ. Въпреки това линиите, които десните чертаят, крият рискове за страната ни.

Престрашил се да проговори само два дни след изборите от 2 октомври, Бойко Борисов ни предупреди, че „войната е тук“, нарече ГЕРБ „най-евроатлантическата партия“ и посочи войната в Украйна като най-приоритетната тема, около която кани останалите парламентарно представени на преговори за нов кабинет. Веднага трите национални телевизии предоставиха прайм-тайма си на ключови политици от ГЕРБ, за да ни кажат, че изборите уж определили геополитическата ориентация на България и така дали ясна посока за следващото правителство.

Подобно твърдение е разбира се несериозно най-малкото защото международната политика, вкл. войната в Украйна, на практика отсъстваше от предизборната кампания. Самият лидер на ГЕРБ внезапно си припомни темата едва след като гласува, в едно изказване, включващо и комплимент към посланията на „Демократична България“, според дописки в либералните сайтове.

Темата далеч не е слязла от обществения дебат при все отказа на „Продължаваме промяната“ в петък. Борисов реагира тутакси, като дори не се посвени да повиши надвисналата заплаха в „ядрена“. Ключови фигури от „Демократична България“, особено Христо Иванов, изразиха твърдо нежелание да сътрудничат с ГЕРБ, но десни коментатори продължават да обсъждат новото „диалогично“ амплоа на Борисов. Отхвърлено бива не геополитическото рамкиране на въпроса за управлението на страната, а достатъчно искрената ангажираност на ГЕРБ към него.

Отсъствието на геополитиката от кампанията не означава, че тя успя да артикулира същинските въпроси, стоящи пред българското общество, раздирано от безброй социални противоречия и заплашено от главоломно обедняване. Изследване на „Тренд“ от август ясно показа, че съгражданите ни се вълнуват най-напред и най-вече от неща като растящите цени, ниското заплащане, лошото управление – нещо съвсем разбираемо за едно общество в колапс след 12 години кражби и антисоциална правителствена политика. 

Войната в Украйна наистина е сред факторите, усилващи част от тези проблеми, най-непосредствено енергийната криза. Но абстрактният начин, по който десните политически субекти говорят за конфликта, мълчи за тези негови въздействия. Когато говорят за нашия „цивилизационен избор“, доверилите се на разума разчитат не на съдържанието, а на емоционалната реакция.

В този контекст опитът войната в Украйна да се прокара като централна тема за българската политика представлява подмяна на обществения дневен ред. Целта на ГЕРБ в това начинание е ясна: да се покаже, че коалиция около партията-победителка е единствен вариант за страната ни. Кръговете около „Демократична България“ пък от своя страна се стремят, както и друг път, да компенсират скромния си електорален резултат на обединението с гръмки заявки. Завръщането на модела „Борисов“ е висока цена, но окончателната може да се окаже по-висока и от нея.

Опитите на ГЕРБ да ухажва „автентичната“ десница по линия на лозунгарството около Украйна не са от сега. Още през април 2021 г. Борисов лансира за премиер Даниел Митов именно в амплоато му на ревностен атлантик (и едновременно с това човек с богата синя биография). Уви, за разлика от тогава сега вече войната от месеци вече е брутална реалност. Инструментализирането ѝ за вътрешнополитически цели е колкото недопустимо, толкова и безотговорно. Особено пък в момент, когато след развитията от последните дни конфликтът отново ескалира и приключването му изглежда все по-невъзможно.

В подобна ситуация, макар и фалшиво, проектираното от медиите послание на ГЕРБ за „геополитическия избор“ е способно да произведе съвсем реални ефекти. Абстрактната поляризация по този болезнен въпрос едновременно скрива насъщните проблеми и неспособността на кандидат-управляващите да способстват за решаването им. Същевременно, тя цели и да развърже ръцете им за драстични мерки.

Трябва да бъде ясно: инсинуациите, че България трябва да се пази от пълзящ про-путински преврат, не съдействат за по-голямата сигурност на страната ни, а напротив – дестабилизират я. Чу се дори нелепото твърдение, че да не разговаря за коалиция с ГЕРБ, означава дори за партия с безупречен американски бекграунд като „Продължаваме промяната“, че негласно подкрепя руската инвазия в Украйна.  

Всъщност външнополитическият курс на страната ни изобщо не е бил поставян под въпрос (нито пък се решава на парламентарни избори). Както отбеляза не друг, а самият Георги Харизанов: „такъв спор не съществува“. Разбира се, макар и аргументирано по-разумно, основното послание на Харизанов остава, че коалиция около ГЕРБ е е безалтернативна за страната ни. 

Жестикулациите към войната целят да направят това послание приемливо за определени гласовити среди вдясно, да тушират притесненията им около Борисов и главния прокурор Иван Гешев. Първият законопроект, готвен от „Демократична България“ за новия парламент, се отнася не до корупцията, а до Украйна. Не само Едвин Сугарев, редица фигури от десния коментариат се хващат на атлантическата въдица на Борисов и с повече или по-малко свян да призовават за съюзяване с ГЕРБ. Разбира се, след като партията преживее катарзис, при условие че Борисов се оттегли, в рамките на експертен кабинет и т.н. Други в демократичното обединение с право негодуват; предпоставките за разцепление са налице, ако отчетем и наново породилото се усещане, че представители на ДСБ отново са успели да избутат назад обещаващи кандидати на „Да, България“ и „Зелените“. 

Отказът на „Промяната“ да преговаря с ГЕРБ не води непременно към нови избори, а вероятно ще засили призивите за експертен, вместо за коалиционен кабинет. В случай пък на нови избори в началото на следващата година, ще има време да се подготви почвата за съглашателство, което днес не изглежда приемливо.

Сред приоритетите, формулирани от партията-победител сега, твърде задно място заема не само корупцията, а и всеобщото обедняване и изобщо подкрепата за хората и домакинствата в условията на наслагващи се кризи. Едновременно с това се прокрадват намеци за затягане на коланите. Макар че вече не е фактор във вътрешната политика, бившият министър Симеон Дянков отново изплува в национален ефир, за да изрази отново този тип мислене, който не си е тръгвал: в криза левите политики нямат място.

Това е мисленето на хората, смятащи, че цената на кризата трябва да бъде заплатена от гражданите, вместо от бизнеса, продължаващ да трупа безпрецедентни печалби (и така да усилва инфлацията). Когато това се случва в страна като нашата, в която едрият бизнес и високите доходи са облагодетелствани от дерегулация и ниски данъчни ставки, а постъпленията в хазната се попълват от семействата, едва свързващи двата края, нещата започват да изглеждат още по-цинично.

В подобна ситуация заявлението, че досегашната финансова политика на държавата е в ущърб на бедните, звучи революционно, а дяснолибералните икономисти Асен Василев и Кирил Петков (наричани „леви“) са кажи-речи единствените, опитващи се да запълнят празнината, отворена от изчезващата и забравила за смисъла си БСП, с поне някаква привидност на социални мерки. Колко удобно, ако на старата левица и избрания с нейна подкрепа президент Румен Радев могат да бъдат лепнати етикетите „путинисти“, само защото не споделят хардлайнерската реторика на старите управляващи и техните десни подгласници

Евродепутатът Иво Христов вече описа най-лошия сценарий – този, в който криворазбрано ревностният евроатлантизъм на източноевропейските членки на НАТО води до ескалация на конфликта отвъд границите на Украйна. Но дори да се абстрахираме от подобно развитие, то какъв по-добър повод от войната, за да внушим необходимостта от нови строги икономии? Справедливата данъчна реформа, осигуряването на здравето, образованието, пък дори и сигурността на гражданите могат да останат на заден план, с още по-голяма сила от обикновено.

В Чехия вече видяхме масови протести против поскъпването на живота, които бяха представени от медиите като анти-евроатлантически. На парламентарните избори в Швеция националистите излязоха втори, а в Италия ще управляват. Чуват се гласове които ни успокояват, че няма какво да се тревожим, щом италианската крайна десница е на правилната страна. 

У нас ръстът на „Възраждане“, с тяхната проруска реторика, е двойно изгоден за ГЕРБ и „Демократична България“. Това отчасти и обяснява защо в предходното Народно събрание ГЕРБ и националистите в значителна степен гласуваха заедно. При липсата на социални политики, смекчаващи ударите на кризата, гневът ще нараства, а при липсата на алтернатива, той ще намира своя неефективен отдушник в по-голяма подкрепа за „Възраждане“. Толкова по-добре за десните: двата лагера взаимно наливат вода в мелницата на другия и разпалват „геополитическия“ раздор, докато огромната част от населението изпада все повече, а останалата му се надсмива за тесния материален кръгозор.

Добра новина е все пак, че при все всичките кризи, които трябваше да дойдат като подарък за „Възраждане“, подкрепата за тях нарасна само двойно спрямо изборите от ноември 2021 г. Хората прозорливо виждат, че националистите не могат да предложат нещо работещо и различно. Надали и толкова лесно ще забравят, че синьо-герберска София изглежда по-зле не само от Киев, а и от среден украински областен град. И без друго в седмицата след изборите НСИ ни напомни, че и без да има война, през годините управление на ГЕРБ хората в България поголовно бягат или измират.

При все това, изходът от заплитащата се и все по-рискована политическа патова ситуация остава неясен.

Изображение: NATO

Total
0
Shares
Още публикации
Прочети още

Боже мой! Пак война!

С действията си срещу Украйна руската управляваща върхушка начело с Владимир Путин поиска да възроди империализма: поиска да…